Нова Агенция за координация ще изготвя нормативните актове и направлява изпълнението на оперативните програми. Това стана ясно от изказване на Атанас Папаризов, председател на Съвета по членство в ЕС, национални приоритети и европейски фондове на НС на БСП, на кръгла маса посветена на въпросите за управлението на еврофондовете у нас.
В началото на следващата година ще започва подготовката за приемане на закон, който цели да осигури предсказуемост на средата, засилване на координацията и опростяване на процедурите, каза Папаризов. Той разясни, че новата агенция ще отговаря само за координацията при изпълнението на програмите и няма да иззема функциите на управление на съществуващите органи. Новата структура ще играе ролята и на секретариат на комитета за наблюдение на Споразумението за партньорство. Освен това тя ще подпомага вицепремиера, отговарящ за фондовете, при акредитацията. Преди всичко обаче агенцията ще изготвя нормативните актове за изпълнение на програмите. Към нея е планувано да се сформира Комисия за жалби. Очаква се тя да облекчи процеса на обжалване на придявените от бенефициентите оплаквания за нарушени права при изпълнение на проектите.
Предвидено е създаването на трети орган – Методическия съвет на контролните органи. Папаризов определи деветте на брой контролните органи към момента, като сериозна тежест за бенефициентите. Новият съвет ще координира годишните одитни планове на контролните органи, ще излиза със съгласувани становища, във връзка с казуси по Закона за обществените поръчки при изпълнение на проектите, ще дава указания и унифицира подхода при налагане на финансови корекции.
Освен предложенията за сформиране на нови органи има идея финансовата помощ да се предоставя въз основа на заповед, а не както е сега с договор. Така се предполага, че ще се облекчи проблема с обжалването и ще се ускори изпълнението на проектите.
Към предложението за създаване на единна административна структура за координация на политиките при усвояването на евросредствата, се присъедини и Милена Ангелова, главен секретар на Асоциацията на индустриалния капитал в България. По нейни думи новото звено ще намали административната тежест на бенефициентите и ще реши въпроса с липсата на еднозначни правила, процедури и формулярите при кандидатстване, удобрение на проектите, съгласуване на процедурите при изпълнението им. Ние също предлагаме да има поетапни оценки на две години за постигането на предварителните и последващите условия, а също така да има приоритет за работа по създаване на базова инфраструктура. Приветстваме ролята на Методическия съвет за решаването на гранични области при прилагането на нормативната уредба, добави още Ангелова.
По въпроса за управлението на еврофордовете се изказа и Ивайло Калфин, съдокладчик на Европейския парламент по финансовата рамка на ЕС за 2014-2010 година. Той подчерта, че качеството на националното усвояване е централно и няма как да чакаме ЕС да ни даде рецепта. Калфин допълни, че всяка държава членка отговаря сама как ще похарчи европейските пари, а ЕК дава общите правила и след това контролира. Той отбеляза, че европейския бюджет търпи много промени през годините. От 1989 г. насам се наблюдава значително намаление на средства за селскостопанската политика. По думи на евродепутата в края на 80-те те са били около 60% от европейските средства, докато сега са под 40%. През следващия програмен период обаче България ще има с 2 млрд. евро повече за селскостопанска политика от предходния период. Общата стойност на националния пакет до 2020 година е 14.5 млрд. евро. Евродепутатът начерта и тенденциите на ЕС в бъдеще – ще намалеят разходите за кохезионна политика, но ще нараснат тези за конкурентно способност и иновации.
nbsp;
Мая Иванова
nbsp;
