На България й е необходим рамков закон в областта на европейските програми и фондове, ако искаме да имаме качествено усвояване на парите, които Брюксел ни отпуска. Около това становище се обединиха участниците в проведената на 13 декември кръгла маса, посветена на тази тема.
В началото на годината трябва да започне да се подготвя законопроект, който да осигури предсказуемост на средата и да гарантира качеството на проектите, защото има много безсмислени проекти, които се финансират с евросредства, отбеляза Атанас Папаризов от БСП. Предложено бе да се създадат и няколко нови структури. Едната е агенция, която да контролира изпълнението на проектите и да играе ролята на секретариат на комитета за наблюдение на Споразумението за партньорство. Към нея ще има и специална комисия, която да разглежда жалбите на бенефициентите за нарушени прави. Освен това ще бъде създаден и методически съвет на контролните органи, който да координира годишните одитни планове, да излиза със становища за обществените поръчки, да унифицира подхода за финансовите корекции и т.н.
Според депутата от Коалиция за България Младен Червеняков, който е и председател на парламентарната Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, българските правителства досега не са успели да защитят българския интерес при преговорите с Европейската комисия за структурните и Кохезионния фонд. По думите му не сме посочили редица противоречиви решения на Европейския съд в Люксембург, както и това, че се подготвя регламент. Той ще допусне смесени критерии при обществените поръчки, което сега е основният упрек към страната ни и се посочва като причина за спрените плащания по програмата Околна среда.
Бизнесът пък заяви, че спънките, които среща по отношение на европейските фондове, са свързани основно с административната тежест както при кандидатстването, така и при отчитането на проектите. Липсват ясни правила, единни формуляри и процедури, коментира Милена Ангелова, главен секретар на Асоциацията на индустриалния капитал. Затова от организацията предлагатда се създаде единна структура, която да координира усвоените от ЕС пари.
Обобщение на сегашния и новия програмен период направи евродепутатът Ивайло Калфин. Усвояването на европейските фондове е национален проблем за всяка държава членка – отбеляза той. – Европейската комисия има само контролни функции, а Европейската сметна палата прави одит на проектите. При откриване на грешки се налагат финансови корекции, което означава, че интересите на европейския данъкоплатец при разплащането на средства от европейския бюджет са опазени. По думите на Калфин повече от половината държави в ЕС все още не са започнали преговори по Споразумението за партньорство, на базата на което се разпределят средствата по отделните мерки на програмите. България обаче е една от първите иоще през април 2013-а предложението й е било внесено. Проблемът ни е, че досега всички документи са връщани със забележки.
Иначе в периода 2014-2020-а страната ще получи от общността 14.5 млрд. евро, което е с 2 млрд. евро повече от сегашните средства.
