При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище.
Това приема Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС) в Тълкувателно решение № 1/2013 г., изцяло посветено на правомощията на въззивната инстанция.
Първият от общо 11 поставени въпроси по това тълкувателно дело е за правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото предвид текста на чл. 269, изр. 2 ГПК, според който служебната му проверка има за предмет валидността, а в обжоалваната част – и допустимостта, на първоинстанционното решение, като по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Според ОСГТК при проверка на правилността на въззивното решение съдът по правило е ограничен от заявените в жалбата оплаквания, но не и при нарушение на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок на решението дори когато не е било изрично заявено от заинтересованата страна. Ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят само до установяване на фактическата страна на спора, но не намират приложение при субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес.
Също така ограниченията в дейността на въззивната инстанция не следва да се прилагат и когато в контекста на защитата на определен частен интерес се дължи и защита на друг, публичен интерес – тогава служебното начало следва да има превес над диспозитивното и състезателното начало. Затова, когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса (например в производството за поставяне под запрещение) или на родените от брака непълнолетни деца, негово задължение е служебно да събере доказателствата без ограничения във времето, ако първоинстанционният съд е пропуснал да стори това, независимо дали има оплакване в този смисъл във въззивната жалба.
