Почти две години след като стана стопанин на Бялата къща, президентът Росен Плевнелиев отиде на крака в една частна телевизия и потвърди гласно това, в което мнозина го подозираха – че има подбрани преди години приятели и никога не би ги предал.
Изповедта на държавния ни глава мина под мотото „Винаги съм бил искрен“. Каквото и да искаше да каже с това.
Иначе президентът обясни, че не разсъждава за една или друга партия и, макар с нежелание, си припомни как е извървял пътя от „Бизнес парк София“ до „Дондуков“ 1 с помощта на партия ГЕРБ. Наистина искрено.
Но да видим все пак важните послания, които отправи държавният глава към разнопартийните българи.
Повтаряйки уговорката, че винаги е бил искрен, Плевнелиев заяви, че не е лобист и не защитава ВЕИ сектора. Поводът: нововъведената от управляващите такса от 20% върху приходите от възобновяеми енергоизточници. Стана ясно, че той се е отказал да наложи вето на бюджета, но се готви да прехвърли отговорността по темата върху Конституционния съд, като го сезира по въпросните текстове. Което си е негово законно право. Въпросът обаче е кога президентът е искрен. Когато твърди, че политиката не е футболен мач и в нея не трябва да има двоен аршин? Или когато на практика по този начин той едва ли не бойкотира първия бюджет на кабинета „Орешарски“, показвайки преданост на бизнес другарите си, при които един ден неминуемо ще се върне.
Към този момент президентът елегантно настоява за нова стратегия за развитие на зелената енергия, защото по думите му този бизнес не е мафия. Тъкмо бяхме позабравили що е то мафия и има ли я въобще у нас, и ето че темата ни бе припомнена от върха на българската държавност. Президентът едва скри гнева си, че „някакви си такси се решават под масата“. След което вече чухме дежурното за всеки политик обяснение, че правейки еди какво си, ние ще изгоним чуждестранните инвеститори.
И така се стигна до Иво Прокопиев. Бизнесмен, собственик на медии, по едно време учеше някъде из Америка за премиер, беше позакъсал с кредитите милионер и т. н. Близък приятел е на Плевнелиев. Твърдеше се, че двамата имали преди години преплетен бизнес през офшорни сметки. Което президентът отрече категорично. Бил е някога приятел с Прокопиев, обаче имал лични отношения с него от времето, когато двамата се подвизавали в ръководството на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). „Имам добро отношение към него, той е направил много добро за България“, отсъди в национален ефир държавният ни глава. Обаче не поглези публиката с информация за конкретните добрини.
За пореден път Плевнелиев обясни, че разполага с всички необходими документи за прословутата си къща в Халкидики, че е платил данъците си, работейки като бизнесмен по света и у нас. Че спи спокойно и че атаките срещу него са организирани.
Е, тук вече може и да е прав!
Защото каквото и да си говорим, напоследък все стигаме до бившия МВР началник Цветан Цветанов. Като стана дума за заседанието на скандалния летен Консултативен съвет по национална сигурност (КСНС), на което Сидеров се опита да направи политиците на маймуни, президентът трябваше да отговори на въпроса защо Цветанов е нарекъл длъжността му само протоколна. В смисъл, че от нея нищо не зависи. (За онези, които не си спомнят по каква причина Цветанов е бил на КСНС, регистрираме, че лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов отлетя по спешност за Брюксел да се оплаква от властта в София и прати за втората част от дебатите своя партиен заместник.)Та, Плевнелиев не се чувствал обиден на ГЕРБ, защото „той е президент на всички българи“. Обясни и че според него „би било добре правителството на Борисов да не подава оставка през февруари“. Обаче никой от другите в рамките на миналия парламент не искал властта, а хората и тогава, и сега били прави в протеста си. Поради това президентът ги и закрилял.
Друг е въпросът, че Борисов си отиде заради недоволството срещу монополите и по-специално високите цени на тока. А днес политическите протести открито сеподкрепят от президента и неговите приятели, барабар с жените и с децата им. Наградите за протестите срещу кабинета са от щедри по-щедри – достатъчно е да споменем факта, че двама от ранобудните преподаватели – политоложката Румяна Коларова и юристът доц. Кристиян Таков, от седмици са в екипа на държавния ни глава.
Най-изненадващото (за средностатистическия избирател) твърдение на държавния ни глава бе, че политиката не е работа за богати хора. Защо? Нали още банкерът Атанас Буров е казал навремето, че беден човек на власт не трябва да стои? Самият Плевнелиев, впрочем, също не е сиромах и това бе коз в предизборната му кампания. „Искам млади хора“, рецитира ни днес на глас президентът и кой знае защо народът се сеща за блокадата на университетите – там, където се кове бъдещето на една нация.
Иначе, дни преди да удари часът на 2014-а, Плевнелиев оповести, че тя ще е годината на решенията и на резултатите, но те няма как да се случат без отговорно отношение, без диалог и разбирателство поне по няколко критични за нацията ни теми. Кои са те – вероятно ще разберем в дванайсет без пет в традиционната новогодишна реч на държавния ни глава.
Що се отнася до дъвката на политиците кутсуз „Промяна в конституцията“, разбрахме, че президентът мисли да инициира диалог(не искал повече правомощия). Защото в системата на правораздаването имало какво да се подобри. Но трябвало да се чуе гласът на експертите и на партиите.
Доскоро говоренето и нищо неказването бе патент на някои от социалистите. Види се, те вече си имат наследник.
Коледа е все пак и уроците по конституционно право не са най-уместният начин да накараш хората да се усмихнат.
Настоящият ни държавен глава обаче не може да не си е дал сметка как у нас е традиция партиите майки да отлъчват президентите, след като размразят партийното си членство. Единственият повторил мандат за времето на прехода у нас – Георги Първанов – и до днес не може да си прости, че лично посочи Сергей Станишев за свой партиен наследник на „Позитано“ 20. Поради което вече почти две години Първанов самоотвержено обикаля села и паланки с патриотичната цел за обединение на левицата.
Другият президент Петър Стоянов, известен с откровението си „Аз съм седесар“, се оказа в още по-окаяно положение – той пък вече май си няма партия.
Така че ние ви вярваме, г-н Плевнелиев.
Приятелите преди всичко и преди всички!
