Кризата в еврозоната очевидно принуждава политиците да търсят по-широко съгласие и да управляват в тандем с основните си опоненти. След Гърция и Италия широки коалиционни кабинети през 2013-а сформираха и Австрия и Германия.
Канцлер на Австрия отново ще е лидерът на Социалдемократическата партия Вернер Файман, а негов заместник – водачът на консерваторите Михаел Шпинделегер. Шпинделегер, който досега ръководеше министерството на външните работи, поема министерството на финансите, измествайки досегашния му шеф – Мария Фектер. Външен министър пък става Себастиян Курц от Народната партия.
Файман коментира, че не е необходимо „да се преоткрива“ Австрия, която досега се развиваше доста по-добре от партньорите си от еврозоната и има най-ниската безработица в ЕС от 4.8 процента. Правителственият съветник Бернард Фелдерер пък посочва, че бюджетният дефицит ще се свие значително през тази година – до под 2% от БВП (срещу 2.5% през 2012-а). Решението на правителството да влее министерството на науката и на проучванията в министерството на икономиката обаче бе посрещнато със скептични критики. Бившият канцлер социалдемократ Франц Враницки сподели пред местната преса, че „Австрия е малка държава без природни ресурси и бъдещето й зависи от доброто образование и познанията на бъдещите поколения“. А бившия финансов министър левоцентрист Ханес Андрош отбеляза пред австрийския „Дер щандард“, че страната има два пъти повече университети от съседна Швейцария, но дава за тях двойно по-малко пари и по този начин оставя основни клонове на проучванията недофинансирани.
Ангела Меркел положи клетва за трети мандат на 17 декември – близо три месеца след парламентарните избори на 22 септември. Тя ще ръководи широка коалиция между нейния Християндемократически съюз, сестринската партия от Бавария – Християнсоциалния съюз, и основните й опоненти от Социалдемократическата партия. Меркел обяви, че приоритетите на новия кабинет ще са „стабилни финанси, гарантиран просперитет и социална сигурност“ – своеобразна смес на левоцентристките ангажименти за твърда минимална заплата на територията на цялата страна и десноцентристкото обещание да не се повишават данъците и да не се взема нов дълг. А залог, че европейската политика на коалицията няма да се различава от досегашната, е новият-стар финансов министър Волфганг Шойбле.
Една от големите изненади е новият министър на отбраната – майката на седем деца Урсула фон дер Лейен, първата жена на този пост в историята на Германия. Изборът породи спекулации, че Меркел подготвя почвата да направи Фон дер Лейен свой приемник, ако Християндемократическият блок спечели нов управленски мандат на следващте избори през 2017-а. Фон дер Лейен заменя на поста доверения човек на Меркел – Томас де Майциере, чиято репутация пострада сериозно заради обвиненията за скока на разходите за шпионския проект Euro Hawk. И двамата предшественици на Майциере – Карл-Теодор цу Гутенберг и Франц Йозеф Юнг, напуснаха длъжността след скандали.
Вицеканцлер и министър на новото мегаминистерство на икономиката е лидерът на социалдемократите Зигмар Габриел. На него се пада тежката задача да направи най-големия преход от традиционни към възобновяеми източници на енергия. Министър на външните работи става съпартиецът му Франк-Валтер Щайнмайер, който заемаше същия пост и по време на първия мандат на Меркел. Социалдемократическата партия получава също така министерствата на труда, на околната среда, на правосъдието и на семейството, спорта и младежта.
Другата голяма изненада бе назначаването на Йорг Асмусен – член на изпълнителния борд на Европейската централна банка и германската опора на нейния председател Марио Драги, за заместник-министър на труда. Асмусен е в шестчленния борд на банката от януари 2012-а и редовният му мандат приключва през 2019-а. Политически наблюдатели коментират, че предсрочното му оттегляне е трето поред „дезертиране“ на германец от ЕЦБ. „Крак повлече“ бившият президент на Бундесбанк Аксел Вебер през февруари 2011-а, последван от члена на борда Юрген Щарк през септември същата година. Засега най-вероятният кандидат за мястото на Асмусен е вице-президентът на Бундесбанк Сабине Лойтеншлегер. Тя, според добре информирани източници, била препоръчана от кабинета на Меркел. Окончателното решение за попълване на вакантното място ще е на съвета на финансовите министри от общността. Европейският парламент също има право „да препитва“ кандидатите, но неговият вот няма обвързваща сила.
