Румънските депутати направо счупиха Световния барометър за корупцията. Те си направиха най-перфектния новогодишен подарък, като си спретнаха промени в закона, даващи им възможност да се измъкват от каквито и да е разследвания за корупция, конфликт на интереси, търговия с влияние, злоупотреба със служебно положение.
Понеже с Румъния вървим в пакет, сега тръпнем в очакване какво ли са поръчали нашенските депутати на Дядо Коледа да им донесе в края на годината. От гледна точка на негласното съревнование между тях и румънските им колеги можем да предположим, че свръхимунитетът също е жадуван дар. И за да го получат, сегашните, пък и бъдещите обитатели на Народното събрание, със сигурност са готови да пеят коледни песнички и да рецитират стихчета до прегракване пред новогодишната елха. Само и само дядо Коледа да извади от чувала си обшитата със звездички и пайети мантия на недосегаемостта.
Май само този божествен дар все още убягва на народното представителство. Като изключим безсънните нощи, прекарани в очакване да си наместят задниците в парламента, те иначе нямат никакви грижи. Единствената е да се озоват там. Макар че и за това не се изисква кой знае какви усилия, както още в зората на българския парламентаризъм е разкрил класикът Иван Вазов в разказа си „Кандидат за Хамама“ . „Прави, както правят всички практични хора: обещавай, обещавай на населението, но не постигането на политически идеали, не защита на интересите на страната и на либералните й учреждения – това са работи, които нито се ядат, нито се пият – а – направа на пътищата му, намалението на данъка му, изпъждането на някой ненавистен нему чиновник; обещавай помощ за училищата му и спечелване на съдбата му, ако я има в съдилището. Тия са най-чувствителните струни и върху тях трябва да биеш, ако искаш сигурно да влезеш в „хамама“. Ти можеш да не изпълниш ни едно обещание, но доста е, че си ги дал“, така съветва депутатинът Иванов свой бъдещ колега.
Практичните хора в НС до ден днешен това правят – обещават магистрали, намаление на данъци, помощ за бедните и училищата, контрол върху чиновниците, но не и постигането на политически идеали. Всъщност народът и представителите му се разминават и по въпроса какви са идеалите, за които си струва да впрегнем сили всички заедно. Техният идеал, както сочат всички социологически изследвания, е келепирът. Неслучайно парламентът е с най-ниския процент на доверие. От това следва и сривът на върховния български закон в очите на гражданското общество, според който България е парламентарна република. Егати републиката, след като депутатите й се ползват с подобно недоверие, би възкликнал Нейчо Неев.
Но те са си там, 240 на брой. По един на 27 500 българи. В Европа, където географски и ние се намираме, на 53 000 граждани се пада по един депутат. У нас, ако имаше как, може би щяха да са и повече, но когато се е правила конституцията през 1991 г., не са се усетили. Иначе още тогава можеха да си гласуват свръхимунитет. И нямаше днес скришом да гледат в чинията на румънските си събратя и да чакат с трепет отварянето на чувала на Дядо Коледа.
Някои експерти твърдят, че броят на депутатите е мицелът, връз който като гъба никне корупцията. Според Световния барометър на „Трансперънси интернешънъл“ за явлението 76 на сто от българите смятат, че политиците у нас са корумпирани. Парламентът също фигурира на видно място в класацията.
В същото време резултатите от борбата с корупцията сред най-високите етажи на властта са нулеви. Цифром и словом трима български депутати са осъдени досега за подкупи и измами. При това не се знае дали ще останат с присъди, когато делата им минат на втора инстанция.
По съвсем друг начин стоят нещата в северната ни съседка, с която така обичаме да си мерим рейтингите. Най-напред там работи Национална дирекция за борба с корупцията, а не БОРКОР, който чопли разни законопроекти за корупционни предпоставки. През 2012 г. тази дирекция е пратила на съд 23 членове на парламента (17 депутати и 6 сенатори), 15 министри и държавни секретари (един премиер, девет министри и пет държавни секретари), осем префекти и субпрефекти. Как да не им писне на румънските депутати и да не си гласуват промени в НК!
Що се отнася до нашата реалност, очевидно сме изостанали от северните ни съседи. И макар съдебната практика да сочи добро здравословно състояние на депутатското тяло, един свръхимунитет би изравнил резултатите. Политическо дебелоочие у нас поне има в излишък…
