На 25 декември християнският свят отбелязва Рождество Христово. В народния календар Коледа започва в полунощ с обичая Коледуване. В него участват само мъже – ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже, които се наричат коледари.
От полунощ до сутринта те обикалят домовете, пеят специални коледни песни с пожелания за здраве, щастие в семейството и богата реколта, а стопаните ги даряват с коледарски краваи, пари и различни храни.
Коледарите се събират отново на 26 декември, за да разпределят краваите помежду си. Всеки взема кравая на своята любима. Ако някоя мома е харесвана от повече ергени, нейният кравай се разиграва на търг. Печели онзи, който даде най-много пари.
Останалите събрани продукти се разпродават и средствата се предоставят на църквата или на училището.
На Коледа семейството се събира около трапезата. За разлика от Бъдни вечер тя включва и месни ястия – свинско печено, баница с месо, млечница, печен дроб, пастърма със зеле, печена кокошка. Вярващите ходят на църква, където има празнична рождественска служба.
Според народните вярвания, ако вземеш сол на заем по Коледа и не я върнеш, ще те болят очитe. Ако ти писне ухото на Коледа, означава, че ангел небесен е минал край теб. Затова трябва да се прекръстиш три пъти и каквото си намислиш – ще се сбъдне. На Коледа имен ден празуват Младен, Радомир, Радослав, Радостин, Христо, Христина и техните производни.
Коледните празници продължават до Стефановден на 27 декември.













