Най-късно на 30 декември Агенция „Пътна инфраструктура“ трябва да попише договора за строителството на Северната скоростна тангента, ако иска да спаси европейското финансиране по оперативна програма „Регионално развитие“. Пред тази задача вече няма никакви пречки, след като на 19 декември Върховният адимистративен съд окончателно определи за победител в конкурса за избор на изълнител българсия консорциум „ХПВС-ССТ“, в който влизат варненската фирма „Хидрострой“, „Водстрой 98“ и още няколко свързвани с Васил Божков дружества.
Покрай амбицията за спасяването на европейските милиони обаче не бива да пропускаме подробностите. Реално се получава така, че Северната скоростна тангента няма да се строи от предложилия най-добра оферта кандидат. „ХПВС-ССТ“ предложи най-ниска цена (150 млн. лв. без ДДС), но получи и най-ниска оценка на техническата си оферта, заради което в крайна сметка остана и втори в класирането. Впоследствие обаче обединението обжалва процедурата пред Комисията за защита на конкуренцията, която през юни тази година отмени класирането на Агенция „Пътна инфраструктура“, в което на първо място бе италианският консорциум между „Салини“ и „Импреджило“. Като мотив бе изтъкнато, че фирмите не са доказали, че предложените от тях експерти за три от ръководните длъжности на отговарят на поставените от възложителя изисквания. Иначе „Салини“ и „Импреджило“ получиха максималните 50 точки от комисията за оценка на техническото предложение и срока за изпълнение, като поискаха цената от 189 млн. лв. без ДДС.
По-късно решението на антимонополистите бе потвърдено и от състава на Върховния административен съд, което позволи на 21 август „Пътна инфраструктура“ да обяви за победител в процедурата консорциума „ХПВС-ССТ“. Очаквано, след това италианците обжалваха решението пред КЗК, но тя не уважи доводите им. „Салини“ и „Импреджило“ се обърнаха и към Върховния административен съд, където обаче, както вече казахме, на 19 декември също удариха на камък.
Иначе Северната скоростна отсечка ще бъде с дължина от 16.5 километра. Тя ще започва от началото на магистрала „Хемус“ и ще стига до пътния възел, водещ към село Мрамор и отклонението за бул. „Ломско шосе“. Целта е да се осигури удобна връзка между крайните северозападни и североизточни квартали на столицата и същевременно да се подобри достъпа им до центъра на града. Отделно ще се улесни преминаването на транзитния трафик от вътрешността на страната на запад към Сърбия и ще се свържат коридорите, попадащи в Европейската мрежа TEN-T и летище „София“.













