Тайно и полека бъдещият политик Николай Бареков предновогодишно припозна за свой човек един депутат от левицата. Казва се Румен Йончев. Общо взето – странна птица е. И той като доскорошната тв звезда е роден в Пловдив, амбициозен е и са близки по възраст. Виж, кумирите им са кой от кой по-различни.
Йончев е завършил „Международни икономически отношения“ в УНСС, след което пиленцето тутакси каца на рамото му. При всевъзможни правителства е бил съветник на ключови парламентаристи. По времето на Костовото управление е консултант на важни държавни фирми, издига се до заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“. Ръководи и екипа, осъществил акредитацията на фонда като платежна и прилагаща агенция по програма САПАРД. Казват, че по времето на Симеон Сакскобургготски и на тройната коалиция също имал важни съветнически функции.
Към днешна дата въпросният Румен е член на Постоянното присъствие на Земеделския народен съюз(ЗНС)и международен секретар на партията. Именно като такъв той влиза в 42-рия парламент от гражданската квота на „Коалиция за България“. Напористият Йончев твърди, че няма да се отлюспва от соцгрупата и няма да става независим депутат. Въпреки че ще е говорител на „България без цензура“, както съобщи сам вождът Бареков. Но това, разбира се, щяло да стане на предстоящия учредителен конгрес на партията.
„Все още Бареков не ме е поканил официално, но почти сигурно ще бъда там“, твърди Йончев. Той нямало да е поредният номад, защото парламентът имал нужда от стабилност. Решението си да обедини сили с „България без цензура“ обяснява с идейната близост между движението и ЗНС. С левите установил, че имал много различия, главно в идеологически план, тъй като земеделците били в център – дясното.
Защо Йончев се присъединил към листата на социалистите на миналите избори ли? Е, как? За да спре втори мандат на Бойко Борисов.
Многоликият Йончев често водел разговори със соцлидера Сергей Станишев и смята, че едва ли той би бил изненадан от решението му. Вече над десет дни червеният шеф не отронва и дума по случая. Вярно, има реален риск левицата да остане с един депутат по-малко, ако някой повлияе на Йончев и той изведнъж се събуди независим. Има обаче и друга версия. Според нея веднага след парламентарната ваканция, още в първия работен ден на новата сесия, от ГЕРБ да се отлюспят още депутати. Имало един и от „Атака“, а ако той се откажел, не било толкова страшно. Съществували добре мотивирани резерви. Така че независимите да станат десет и да сформират своя парламентарна група.
И това била заветната цел на управляващите от БСП и ДПС – да имат сигурен кворум, за да не ги прави Волен Сидеров на маймуни.
На този фон безинтересни остават коментарите на леви парламентаристи, че не може Йончев хем да е глас на една партия, хем да е депутат от друга.
Защо да не може?
Ей на, на евровота въпросният Йончев щял да работи с Бареков. Може пък това да е другата негова цел – полетът му София – Брюксел да стане нещо като Пловдив – Женския пазар.
