Задават се тъмни дни пред папараците , фотожурналистите или пък гражданите, които обичат да щракат с фотоапаратите си и след това публикуват своите материали. Или поне такава идея имат авторите на проекта за нов НК чрез предложения текст в член 146, ал. 1 от проекта.
Според него „всеки който противозаконно фотографира, филмира, записва или подлага на друго подобно действие другиго без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие се наказва с лишаване от свобода до една година, с пробация или с глоба“. Наказателна отговорност не се предвижда само в случаите, когато снимката или видеоматериалът са направени „при публични прояви на лицето“, като например на митинги, пленарните заседания на НС или официални брифинги на институциите.
Цензура, ограничаване на свободата на личността и какво ли още не, можем да писнем всички ние в един глас. Само че… има едно „ако“, което е много важно. И бързам да поясня, че и към този момент в Конституцията на Република България, член 32. т. втора предвижда, че „никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи“.
Или иначе казано – този закон и днес съществува, само че не действа и никой не го спазва. А ако някой реши да си търси правата, заради това, че някой е публикувал снимка на лице, което не е дало своето съгласие, то може да заведе съответен иск и да поиска обезщетение.
Подобни текстове, които казват, че никой не може да бъде заснеман без негово съгласие присъстват и в Европейската конвенция за защита правата на човека и Международния пакт за граждански и политически права, припомня проф. Александър Стойнов , който бе ръководител на проекта за изцяло нов НК, стартирал още през 2010 година.
В този аспект нашата Конституция си е напълно европейска. Скандалното в случая е, че се желае въвеждането на ефективната присъда за подобно деяние, което в случая може да бъде до една година.
Заместник-председателят на Народното събрание Мая Манолова припомни, че поправките в Наказателния кодекс са дело на три правителства – това на ГЕРБ, служебното и настоящето с премиер Пламен Орешарски. Според думите на Манолова, която поясни, че не би подкрепила подобни нормативни текстове, промените на текста са от 2012 година.
„Всички международни институции, които имат отношение към дефиниране на свободата на изразяване, са въвели критерий за ограничаване на правото на личен живот тогава, когато има обществен интерес от това“, казва за „Правен свят“ адвокат Йонко Грозев .
А ако днес този закон действаше, то човекът, който публикува снимките на Волен Сидеров , който пъчи гърди по кубинските плажове вероятно щеше да е в затвора. И идва въпросът, кой има по-голяма полза от подобни нормативни текстове? Политици, като Сидеров , които оставят след себе си скандали, като този от Брюксел или във Варна или гражданите, които са гласоподаватели и биха имали полза от подобна обществена информация за депутатите, които са публични личности.
Петър Петров
