Най-голям недостиг на пазара на труда у нас има за лекари, инженери, асансьорни техници, стругари и заварчици. Това призна на пресконференция просветният министър Анелия Клисарова по повод приетата днес на правителственото заседание Национална стратегия за учене през целия живот до 2020 година. Все още не е ясно колко точно средства ще бъдат отделени за реализирането на стратегията през тази година.
Предстои съвместно в Българската стопанска камара министерството на изготви анализ, който да направи проучване по региони, така че да има ясно картина в страната и какви работници са им необходими по места. Клисарова припомни, че на дневен ред е създаването на т.нар "защитени професии", към които няма голям интерес за изучаване в университетите, но все пак носят своят принос за икономиката на страната.
Министърът представи изключително тревожни данни за процента на българите, които проявяват желание да се обучават след завършване на средно или висше образование. По данни на Националния статистически институт през 2012 година само 1.5% от населението на страната на възраст между 25 и 64 година е участвала във формалното и неформалното образование и е използвало възможността за учене през целия живот.Този процент в други европейски страни варира между 10 – 15%, а на места дори 30%", мотивира необходимостта от подобна стратегия за образованието министър Клисарова. Тя определи тези показатели като тревожни за България и си постави за цел до 2020 година този процент да нарасне поне до между 8 и 10% у нас.
За целта ще бъде създаден Национален съвет за учене през целия живот, който ежегодно ще изработва планове за действие и изпълнение на стратегията. Ще се извършва и годишен мониторинг за определяне степента на изпълнение и проследяване на ефективността. Предвижда се и план за взаимодействие, тъй като в стратегията участват както други министерства, освен в просветното министерство, така и неправителствени организации. В Националния съвет ще има представители на правителствени, неправителствени организации, работодатели, образователни центрове и университети. Той ще се допитва до бизнеса какви специалисти не достигат на трудовия пазар в момента. В Техническия университет в София например той вече си е поръчал откриването на три нови магистратури. От своя страна работодатели подсигуряват учебните програми и средствата и материалната база. Стипендиите на студентите пък ще идват по линия на оперативната програма "Човешки ресурс", разказа Клисарова.
Предстои да се разработят и критерии, по които младите хора, които имат определени професионални умения, но нямат диплома или необходимото образование, да се явят на изпит. По този начин техните умения ще бъдат признати и ще им бъде издаден съответният документ, разясни просветният министър.
Цветомира Личева
