Това ще стане възможно с готвените промени в Закона за националната сигурност, съобщи пред журналисти след заседанието на кабинета вътрешният министър Цветлин Йовчев. За да функционира по-добре, към съвета ще се създаде три звена. Първото е аналитично звено, което ще събира цялата информация и ще прави анализ на риска, а второто на практика ще представлява е един ситуационнен център. Това е мястото, където при възникване на криза министър-председателят ще може да получи цялостна информация за ситуацията в страната. В звеното ще работи екип, който му е предложен или който той е избрал. Така проблемите ще бъдат решавани много по-ефективно, а щетите ще бъдат сведени до минимум, убеден е вътрешният министър.
Третото звено ще е т. нар. разузнавателен борд. Той няма да има директор и ще играе ролята на спомагателен и консултативен орган към Съвета по сигурността към Министерския съвет и премиера. Той ще прави всичко това, което е необходимо, за да подпомогне министър-председателя при вземане на решения, след което ще прави анализ, доколко те са били изпълнени. Бордът обаче няма да има никакви изпълнителни правомощия и разпоредителски функции. Според Йовчев важно е да се н създаде подобно звено с експертен екип, който да подготвя и дискутира въпросите, свързани с координацията на службите.
„Идеята не е нова. Повечето от тези неща можете да ги видите във всеки един учебник по управление на кризи“, обясни Цветлин Йовчев. Той разкри, че зад идеята стоят самият той и неговият заместник Васил Маринов. Двамата участваха в изготвянето на първия вариант на закона на националната сигурност по времето на ГЕРБ. ‘Нямаше време, те бяха подготвени, но правителството подаде оставка“ , подчерта вътрешният министър.
Цветомира Личева
