Въпреки че се наблюдава известно успокоение, кризата в еврозоната не е приключила и все още остават някои капани, които притесняват инвеститорите и политическите наблюдатели.
Коментаторът на „Файненшъл таймс“ Волфганг Мюнхау констатира важен обрат – приключване на политическия дебат за създаването на единна защита на банките. По този начин, според Мюнхау, е затворена и последната вратичка за всякакъв вид обединение на дълга като инструмент за разрешаване на кризи. И всички корекции ще се осъществяват чрез строги икономии и ценова дефлация в периферията на общността. Някои реформи вече са започнали, други предстоят. Нещо повече, огромната дългова тежест на отделни икономики ще се намалява чрез погасяване на задълженията, а не чрез инфлация, фалит или опростяването им. По този начин, заключава Мюнхау, единствен помощник на задлъжнелите остават действащите парични инструменти на Европейската централна банка – Програмата за изкупуване на дългове на застрашените стопанства (OMT), която все още не е тествана, и Европейският стабилизационен механизъм.
В тази връзка няколко основни събития ще са от изключителна важност през първото полугодие на 2014-а. Едното е дългоочакваното решение на конституционния съд на Германия доколко законна е програмата ОМТ. И въпреки че технически съдът няма никаква власт над ЕЦБ, магистратите могат да изискат от германското правителство, от парламента или от Бундесбанк (които попадат под неговата юрисдикция) да работят по такъв начин, че да спрат приложението на тази програма на практика. Нещо повече, Бундесбанк и нейният управител Йенс Вайдман отдавна се борят срещу провежданата от шефа на ЕЦБ Марио Драги парична политика, която смятат за прекалено рискова. Вайдман със сигурност ще получи „подкрепление“ и от колегата си от Латвия Илмарс Римсевикс, който по право влиза в управителния съвет на ЕЦБ , след като на 1 януари страната му стана 18-ият член на еврозоната.
Втората опасност дебне от Италия. Тя крета едва-едва от години и в момента се управлява от коалиционно правителство, което не е сплотено достатъчно, за да проведе тежки структурни реформи. Освен това Рим трябва също да оздрави банковия си сектор, за да сложи край на кредитната суша. След като всякакви изгледи за пускане на общи еврооблигации отпаднаха, ще се наложи италианците да се справят със собствени сили, което със сигурност означава да излязат извън нормативите за дефицитите. Новият председател на левоцентристката Демократическа партия Матео Ренци заяви в интервю на 2 януари, че е необходимо Рим да договори облекчаване на някои дефицитни лимити на ЕС, ако докаже, че има сериозни намерения да реформира националната икономика и политическата система. Според него фиксираният таван на бюджетния недостиг от 3% от БВП е „анахронизъм, който датира отпреди 20 години“, и именно той е тласнал общността в кризата. Така че, ако Италия излезе от въпросната рамка в хода на промените на конституцията, на съкращаването на раздутите разходи за политическата система и на прокарването на ново трудово законодателство, което да гарантира по-висока конкурентоспособност, по-ниски разходи за труд и да привлече и международни инвеститори, „Европа би трябвало да аплодира Рим“. Вижданията на Ренци подкрепят дори радетелите на икономическите реформи, какъвто е известният италиански икономист Франческо Джаваци. Той посочва, че структурните промени вероятно ще наложат период, в който бюджетните дефицити да надвишават официалния таван на Европейския съюз.
На трето място са изборите за Европейски парламент в края на май, когато тълпи от противници на обединена Европа ще атакуват избирателните урни. Според последните сондажи на общественото мнение обединеният „антиевропейски“ фронт (в който влизат националистически партии от Франция, Великобритания, Гърция, Холандия, Полша) може да получи поне 20% от парламентарните места. Което сериозно ще застраши бъдещата интеграция на Стария континент.
Опасения буди и призракът на дефлацията. През декември базовата годишна инфлация на еврозоната е била само 0.7 процента. Потребителските цени в Испания са се повишили едва с 0.3%, а в Италия – с 0.2%, което означава, че двете проблемни стопанства са на ръба на дефлацията. Тя ще задълбочи допълнително икономическата слабост на региона, като ореже корпоративните печалби и подтикне потребителите да отлагат покупките си в очакване на по-изгодни сделки. Нещо повече, дефлацията ще притисне и длъжниците, като направи изплащането на кредитите им по-скъпо в реално измерение. Не са малко и наблюдателите, които смятат, че дефлацонният натиск е симптом на по-голям проблем – мерките за строги икономии и дисбалансите между отделните страни членки на Евросъюза са нанесли удар върху растежа.
Известен интерес буди също така провеждането на поредните стресови тестове на най-големите кредитори от общността, подробности от които ЕЦБ ще огласи в края на януари. Сериозни шокове от тях не се очакват, като се има предвид осъществената досега банкова рекапитализация.
В рамките на шегата, притеснение в последните няколко дни буди и състоянието на германския канцлер Ангела Меркел, която пукнала тазова кост, докато карала ски по празниците в Швейцарските Алпи. Заради нараняването дамата вече отложи няколко важни ангажимента, включително и срещата във Варшава с полския премиер Доналд Туск на 8 януари. Тя няма да присъства и на тазгодишния Икономически форум в Давос в края на месеца. Отсъствието й вече се усеща в правителствената коалиция, ако се съди по сблъсъците между партньорите от ляво и от дясно по въпросите на емиграцията от Южна Европа, както и по законодателните инициативи за съхраняване на личните данни в интернет и от телефонните разговори. Все пак, въпреки лекарските съвети да пази леглото, Меркел присъства на заседанието на правителството на 8 януари, за да охлади страстите.
