Бавната агония на „социалистическите“ техникуми продължи повече от две десетилетия. Най-активен в деструкцията им бе просветният министър на НДСВ Даниел Вълчев. Той размаха метлата, защото според него те работели по остарели и неадекватни учебни програми, не отговарящи на реалната икономика. „Децата учат за техници на аналогови телефони или за сервитьори и касиери по пет години, а след това продължават в университет“, обясняваше Вълчев. После 13 клас, който даваше що-годе някаква практическа квалификация на бъдещите професионалисти, бе отрязан. Много техникуми и специалности останаха в историята. Но типично по български на тяхно място не бе съградено нищо работещо.
В началото на тази учебна година се оказа, че и оцелелите професионални училища могат да бъдат закрити, защото няма желаещи да учат в тях. Вместо да става по-атрактивно заради липсата на кадри в много браншове, професионалното средно образование у нас е все по-непопулярно. Според директора на Професионалната гимназия по маханоелектротехника „Никола Вапцаров“ – Мардирос Зовикян, учениците масово се подвеждали от гръмките етикети „елитни гимназии“. И се насочвали към тези училища, въпреки че елитно образование у нас няма.
Просветният министър Анелия Клисарова реши „да освежи“ образователната терминология. До 2015-а популярната от техникумите „практика“ ще бъде заменена с „дуално обучение“. Това е алтернативен модел на професионално образование, при който учениците (предимно) чиракуват в производствата срещу минимална заплата, и
от време на време се обучават теоретично
в специализираното училище. Системата възниква с индустриалната революция по инициатива на занаятчиите в Западна Европа, които търсели подготвени кадри, за да увеличат производствата си. Впоследствие стажовете масово заместват професионалното образование, тъй като имат редица предимства. В Германия 66% от учениците се учат и работят по дуалната система в 348 професии. В Австрия 37 500 фирми и компании обучават около 130 000 ученици в 220 професии.
Ако схемата бъде добре формулирана и приложена, печелят всички – и учениците, и бизнесът, и държавата. Първите се превръщат във висококвалифицирана работна ръка, а заплатите им дават финансова независимост. Дипломите са високо ценени в професионалните среди и позволяват смяна на работното място към „братски“ индустрии или още по-доброто – започване на собствен бизнес. Практически обучените по-лесно прескачат летвата на висшето образование. Работодателите пък могат да научат стажантите си не само на професията, но и на специфичните корпоративни изисквания. Дуалната система произвежда специализирани кадри, готови да работят самостоятелно във фирмата веднага след завършването си.
Наистина бизнесът прави допълнителни разходи, но
инвестицията има висока възвръщаемост
за в бъдеще, тъй като намалява харчовете за търсене и обучение на персонал. Чираците участват на равни начала в производството, а заплатите и осигуровките им са по-ниски от тези на останалите работници. Не на последно място фирмите получават данъчни облекчения и финансова подкрепа от държавата.
Държавата пък се сдобива с по-балансиран трудов пазар и подобрен жизнен стандарт на голяма част от данъкоплатците си. Дуалната система е регулатор на трудовия пазар, тъй като компаниите обучават кадри според прогнозите си за растеж. А това изключва „създаването“ на безработни, както се случва с висшистите в България. Системата е благосклонна към включването и на рисковите групи, каквито са отпадналите от училище младежи. В нашата образователна система през 2013 -а от 11 хиляди отпаднали ученици само 600 са изключени заради слаб успех, а останалите са напуснали главно по социални причини. Една заплата, макар и минимална, вероятно ще елиминира този лош сценарий за хиляди млади хора.
За да стане дуалният модел реалност, първоначално ще бъдат направени куп нормативни промени. Предстои да излезе новият Закон за предучилищно и училищно образование, който
да регламентира два етапа на обучение
в гимназиалния курс. „Учениците до 10-и клас могат да се включат във всички общообразователни програми, а в 11-и и 12-и клас ще се профилират много по-активно“, каза министър Клисарова. Ще бъде променен и Кодексът на труда, в който ще влязат договорите за дуално обучение и правилата за заетост на непълнолетните, ще се въведат защитни механизми за учениците и ще се определи заплатата им. Със Закона за професионалното образование дуалната система ще бъде официализирана, ще се регламентира признаването на дипломите на национално и европейско ниво, отношенията между гимназии и бизнес, както и стандартите на обучение.
След това ще бъде скроена „българската дреха“ на дуалната система. Във вижданията на Клисарова специфичен е списъкът със „защитени професии“, които не са атрактивни, за да съберат цяла паралелка, но са необходими за обществото ни. Като пример министърът посочи заварчиците, които „внасяме“ от Полша, както и ангажираните в железопътния транспорт. Но за да е адекватен списъкът й, е необходимо комплексно проучване на образователната система, пазара на труда и емиграцията. От Българската стопанска камара и Синдиката на учителите посочиха един съпътстващ риск. Планираният срок от четири-пет години за цялостно реформиране на образователната системата е твърде кратък, за да се определят бъдещите нужди от специалисти. С други думи – днес може да липсват инженери и асансьорни техници, а след пет години – машиностроители и компютърни специалисти. И ако подготвителната част не бъде свършена добре, модифицираните учебни планове ще се окажат „вятър и мъгла“.
На този етап не е изяснено и бъдещето на общообразователните предмети. Въпросът е в какъв обем ще ги изучават „професионалните“ ученици и как ще се реализират преподавателите по литература, история и география?
Бизнесът вижда друг сериозен проблем. Управителят на Германо-българската индустриално-търговска камара д-р Митко Василев отбеляза, че
практиките не гарантират назначение
за постоянно. Тоест фирмата решава да задържи хората, които е обучила, но те избират конкуренцията, защото им се предлагат по-високи заплати. Така инвестицията в бъдещето отива нахалост. В Европа са регулирали процеса на финансиране на системата, така че да решат неуредиците с евентуалните загуби на кадри. В Дания всички компании внасят в специален фонд по 393 евро годишно за всеки свой служител, работещ на пълен работен ден. От него обучаващите фирми получават компенсации за времето, в което учениците им са в професионалното училище. Стажантът започва с възнаграждение 40% от заплатата на квалифициран работник и достига до 50% в края. Във Франция всички фирми с под 250 служители внасят във фонд 0.05% от сумата, която плащат за работни заплати, а за по-големите делът е 0.06 процента. В Англия, Франция и Турция за учениците е фиксирано възнаграждение, процент от минималната заплата, което се увеличава към края на обучението. В Германия синдикатите и работодателите договарят заплата средно 30% от тази на квалифициран работник в съответния сектор, която също се повишава. Чираците в Австрия получават 80% от заплатата на квалифициран работник през последната година от обучението си, а почти половината от най-успелите предприемачи са възпитани по дуалната система. Изследване на разходите и ползите за швейцарските фирми установява, че те успяват да си „избият“ разходите преди края на обучението. Приносът към производството на един обучаван надхвърля с 6000 евро разходите.
