Митът, че сме намръщен народ, който отблъсква туристите, не може да е верен. Може и да не сме най-гостоприемният (какъвто мит също имаше), но туризмът ни е в кръвта. Той е комай и единственият сектор в икономиката, който не бележи спад в кризата.
Завчера например министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев съобщи, че има на бюрото си три чисто нови инвестиционни туристически проекта на стойност над 650 млн. евро. Преди Нова година пък стана ясно, че общо постъпилите в Министерския съвет туристически проекти са за над 1 млрд. евро, като само по един от тях френски инвеститори ще вложат повече от половин милиард евро. Отрасълът осигурява близо 14% от брутния вътрешен продукт на страната, бележи ръст от 5.6% и може много повече.
Може, но няма да е лесно. Проблемът на туризма ни е, че управленските ни баири са пълни с туристи. И затова Стойнев не смее дори да загатне кои са инвеститорите. Направи ли го, едни туристи еколози ще скочат на Орлов мост в защита на природата. А тя се състои, както знаем от нежива материя, флора и фауна. На върха на пирамидата бил човекът, но той у нас е на изчезване. Харесва си родната природа, но бяга на гурбет в чужбина. Затова Стойнев зове за „по-голяма гъвкавост“, та тези проекти да се реализират. Във Франция, Австрия, Швейцария и Италия също обичали природата си, но представяте ли си столиците им да разполагат с Витоша под носа и да я държат в това състояние?
Но да бяха само еколозите туристи, с мед да ги намажеш. С туристи е пълно в парламента, в администрацията, че дори и в съдебната власт. Всеки на всекиго пречи и вода подлива според поръчката и келепира.
Ние сме вероятно единствената държава, в която политиците се дрънкат магистрали ли да има, или земеделие и туризъм. Че не е ли редно да ги има всичките? Плюс индустрията, която кабинетът „Орешарски“ е принуден да открива като топлата вода. Предишните така я бяха забатачили и забравили, че днес никой не лови вяра на добрите новини. Като например тази, че се подготвя инвестиция в автомобилната промишленост за 1.2 млрд. лв., която ще даде работа на повече от 8 хил. души. Просто не може да бъде!
Пак Стойнев обяви, че службите по търговско-икономическите въпроси към посолствата на България ще бъдат преструктурирани в посока Изток. Вместо да го дават лайв стайл в бутикова Европа, харчейки по 7 млн. лв. на данъкоплатеца без явен ефект, търговските аташета ще търсят инвеститори и нови пазари в Азия, Близкия изток, арабските държави. А ще ни трябват сигурно още 50 години, за да проумеем бясната надпревара за черна Африка.
На Изток се пренасочва и президентът Плевнелиев. Той обаче си кара по някаква негова програма, търсейки инвеститори. Дали тя е съгласувана с кабинета „Орешарски“, двамата си знаят. Но, дай Боже, сегашното му посещение в Китай да има връзка със свършеното от вече миналата през там парламентарна делегация, водена от председателя на парламента Михаил Миков и от самия Орешарски. В Пекин държавният глава ще открие китайско-български бизнес форум, водейки на него делегация от 30 души.
Дано само президентът се е престрашил да ги предупреди, че посещението не е туристическо, какъвто се оказа през 2012-а бизнес форумът на кабинета „Борисов“ в катарската столица Доха. Изпогоряха министрите му на плажа, живи да ги ожалиш, а катарският бизнес не разбра, че са ходили. Но от туризъм глава не боли, дори задникът ти да лъсне опърлен.
