Скандинвските държави, които бяха притегателна сила за световните инвеститори по време на кризата на държавния дълг в еврозоната, започват да губят блясъка си и да будят безпокойство заради рекордно високите равнища на частния дълг в тях.
В Дания домакинствата дължат на кредиторите си суми в размер на 321% от доходите, с които разполагат. В Швеция това съотношение е близко до 180% – равнище, което нито правителството, нито централната банка са склонни да позволят да расте. В Норвегия пък властите търсят набор от инструменти, чрез които да се справят с частния дълг в размер на 200% от реалните доходи на населението.
По оценка на МВФ и на ОИСР тези нива на задлъжнялост са заплаха за стабилността. Нобеловият лауреат по икономика Пол Кругман коментира по този повод, че „човек се чуди дали кризата чука на скандинавската врата“ – хипотеза, в която не е убеден, но която е изцяло „изнервяща“.
Контрааргументите на Стокхолм и Копенхаген са, че публичните им дългове са под 50% от средния размер за еврорегиона. А задълженията на домакинствата там са гарантирани с пенсионни спестявания и със собствени жилища. Наличността в държавния фонд на Норвегия от 820 млрд. щ. долара пък означава, че там на практика няма дълг. Професор Кругман обаче предупреждава, че правителствата в региона не трябва да разчитат прекалено на потенциала на подобни активи да балансират заемите, а по-скоро трябва да ги редуцират, за да понижат риска.
Усложнената обстановка в Скандинавския район е отражение на деформациите, предизвикани от щедрата парична политика на Федералния резерв и на Европейската централна банка, която буквално „закотви“ кредитните лихви в големи икономически пространства. От друга страна, максималният инвестиционен кредитен рейтинг „ААА“ със стабилна перспектива, който имат трите скандинавски държави, понижава допълнително цените на заемите в тях и подхранва жаждата на хората да живеят на кредит. Кругман посочва, че в цял клас държави, включително и в Канада, които имат стабилни банкови системи и са успели да избегнат най-тежките последствия от финансовата криза, „днес, в условията на ниски лихви, се наблюдава ръст на жилищните цени и високи равнища на задлъжнялост на домакинствата“.
Засега частните дългове на скандинавците не тревожат инвеститорите. Това се доказва от цените на кредитните застраховки (CDS) на дълговете на района, които са най-ниски в световен мащаб (по данни на агенция „Блумбърг“). От друга страна, всички прогнози сочат, че тазгодишният стопански ръст на Норвегия, Швеция и Дания ще е по-висок от средния както за еврозоната, така и за целия Европейски съюз. Най-нисък ръст от 1.7% се очаква да постигне Дания, защото коментираната висока задлъжнялост на домакинствата потиска потреблението им, сочат проучвания на централната банка на страната. БВП на Швеция ще се повиши с 2.8%, а на Норвегия – с 3 процента.
Властите в Дания не изглеждат разтревожени от кредитната задлъжнялост на гражданите, защото в случай на нужда те биха могли да посегнат към пенсионните си сметки или към жилищните си активи. По сметки на централната банка на Дания спестяванията им надхвърлят 1.5 пъти БВП, което, по думите на председателя й Ларс Роде, ще спаси домакинствата при внезапен скок на кредитните разходи. Премиерът на Норвегия Ерна Солберг коментира в интервю, че икономиката на страната може да устои на спад на местния жилищен пазар, който, според предвижданията й, „няма да е много голям“.
Самият Кругман признава, че няма отговор как да се разреши скандинавската дилема. Защото той не би повишил лихвените проценти. А за другото решение – финансова регулация – моментът не е подходящ.
