Щатският долар поскъпна, тласнат нагоре от поредицата от оптимистични данни за икономиката на САЩ, публикувани през седмицата. След спад до 1.3699 щ. долара за едно евро на 14 януари котировките на зелените пари се повишиха с почти един цент – около 1.36 щ. долара за едно евро. Нийлс Кристенсен – главен валутен стратег на „Нордеа банк“ в Копенхаген – очаква щатската валута да се засили до 1.30 щ. долара за едно евро до средата на тази година и до 1.25 щ. долара за едно евро към края й – до 31 декември.
Щатският конгрес одобри финансирането на администрацията
до 30 септември. То е в размер на 1.012 трлн. щ. долара.
Структурата на разходната част показва колко труден е бил изборът на законодателите, притиснати от ограничените средства. Военните получават 1% увеличение на възнагражденията си, но бюджетът за покупка и разработване на нови и по-съвременни системи за въоръжение и защита е орязан с 6.9 млрд. щ. долара в сравнение с фискалната 2013-а. С около 2 млрд. долара е намален и бюджетът за военните действия в Афганистан. Забранени са всякакви разходи за ново американско посолство в Лондон, както и финансиране на прехвърлянето на затворници от базата в Гуантанамо в Щатите. замразени са заплатите на вицепрезидента Джо Байдън и на други висши чиновници от щатската администрация. За огромно разочарование на управителния директор на МВФ Кристин Лагард Конгресът не е одобрил увеличението на щатската квота в постоянния капитал на Фонда с 63 млрд. щ. долара. Така на практика Вашингтон спъва изпълнението на споразумението от 2010-а между всички страни членки на МВФ да бъде удвоен кредитният капацитет на международната институция до около 733 млрд. щ. долара.
Републиканците обаче се въздържаха да блокират реформата в здравеопазването, популярна като „Обамакеър“, и нейното финансиране ще продължи. Почти без промяна спрямо миналата фискална година остава бюджетът на главната данъчна агенция (около 11.2 млрд. щ. долара). Все пак републиканците поискаха той да бъде орязан с над 2 млрд. долара, а президентът Барак Обама поиска увеличението му с повече от 1 млрд. долара.
Индустриалният продукт на еврозоната
се е увеличил с 1.8% през ноември 2013-а спрямо предишния месец и с 3% в сравнение със същия период на 2012-а.
Изненадващо силен е бил ръстът на повечето големи европейски стопанства: 2.4% в Германия и 1.4% във Франция. В Италия повишението на ноемврийския продукт е едва 0.3%, докато в Ирландия той е скочил с цели 11.4 процента. Въпреки впечатляващите числа скептиците акцентират върху 0.8-процентния спад на произведените стоки за дълготрайна употреба, което било доказателство, че европейците все още не усещат ефекта от икономическото възстановяване.
Силно разочароващ е хилавият ръст на БВП на Германия от 0.4% през 2013-а. Бюджетният дефицит на страната е бил в размер на 0.1% от БВП, въпреки прогнозите за балансиран бюджет. Икономисти обясняват незадоволителния растеж с влиянието на кризата в еврозоната дори върху най-силната икономика на общността.
Добрата новина е, че БВП на Испания се е повишил с 0.3% през четвъртото тримесечие на миналата година след 0.1% ръст през третото. През последните месеци намалява и броят на безработните.
Членът на управителния съвет на Европейската централна банка Евалд Новотни вижда сериозен възходящ потенциал в стопанството на еврорегиона и очаква тазгодишният му растеж да надхвърли прогнозираните от ЕЦБ 1.1 процента.
Обезпокоителен обрат настъпва в Япония
„Дупката“ в текущата сметка на страната се е разширила до рекордните 592.8 млрд. йени (5.7 млрд. щ. долара) през ноември 2013-а. Основните виновници за този обрат са слабата йена и повишеното търсене на енергия заради извеждането на ядрени мощности от експлоатация, което налага увеличаване на вноса. Икономисти предупреждават, че ако разширяването на дефицита се задълбочи и се превърне в устойчива тенденция, тя ще създаде дългосрочен риск и ще подкопае доверието на инвеститорите в японските правителствени облигации. Просто защото Япония ще се превърне от страна на излишъците в страна с дефицит и ще й трябва финансиране отвън, за да обслужва дълговете си, които са двойно по-високи от БВП.
Наохико Баба – икономист в „Голдмън Сакс груп“ в Токио, смята, че обемите на износ и размерът на трудовите възнаграждения ще са ключовите икономически индикатори за тази „критична година“. Той визира безпрецедентните парични стимули на „Бенк ъф Джъпен“, целящи да повишат инфлацията и желанието на премиера Шиндзо Абе да постигне „непорочен цикъл“, при който растежът вдига корпоративните печалби, работодателите увеличават заплатите, а работниците консумират повече.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата беше активен. Средният дневен валутен оборот достигна 1933 млн. евро (3780 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 1.1% дял от купената и продадена валута.
