От кал да е, ама Цолов(а) да е. Така викат по нашия край.
Веднага пример. Ани Цолова по ранина на 15 януари дълго мъчи червения динозавър Георги Пирински на тема „Какво става в БСП?“. Той през цялото време я пускаше по пързалката. Накрая водещата възкликна: „Г-н Пирински, Вие смятате ли, че имаше смисъл от това интервю?“
Фамозно!
Пирински посрещна въпроса смутен, преглътна суха плюнка и каза нещо от рода, че обществото искало да се обсъжда безработицата и заетостта, а не АВБ.
Този въпрос може да бъде зададен след всяко интервю с управляващ. Колкото по-управляващ е, толкова по-рано иска въпросите, за да ги „прегледа“. Пресцентърът, де.
Да се набележат опорни точки, за да може в „непринудения“ разговор управляващият да си каже единствено неговия речитатив. В крайна сметка журналистът си мисли, че е завладял непревзимаема крепост, а редакторът му, че: „Гостът нищо не казва, ама добре, че го имаме!“
С партийните стратези е подобно. Те са пожарогасителите, които като затрупат с пяна изгорелия покрив, викат, че е натрупал сняг.
За 30 години в професията обаче за първи път чух, някой, вместо „Благодаря Ви за това интервю“, да зададе най-естествения човешки въпрос, който си задават хиляди зрители или читатели. Въпрос, който в многогообразието си звучи така: „Какъв смисъл имаше от това интервю?“, „За чии… го разпитват тоя?“ до крайното „Абе, този, оти ни се не оринеш отглави?“ (шопски привкус).
Та в този смисъл Цолова обобщи реакцията на аудиторията и даде оценка на усилията си да проведе смислен разговор.
Не ни е работа да се занимаваме в момента с увъртанията на Пирински, защото ако искаме да се прочете като сбит преразказ казаното от него, не можем да му измислим заглавие. Освен, единствено заради атракцията, да го кръстим „Пирински се опита да ни качи на Рила“. Каквото и да значи това.
Един друг човек, от нашата черга, Волен се опита също да ни качи някъде. Примерно, на черешата. След като ни квича като недоклан шопар: „Проклети да сте, проклети да сте, проклети да сте!“, той изведнъж влезе в друг цикъл и реши да свика пресконференция. Строи щурмоваците си и наговори неща, които разсмяха зрители и читатели оттук до Париж.
Ама защо се блъскахме да чуем неговата гледна точка?
Пролетарии от всички страни, извинявайте! Простете ни, уважаеми зрители и читатели, за причиненото неудобство. За това, че ви подценихме. Ама като си нямаме силна браншова организация – журналистите да бяхме застанали като един и да бойкотираме подобен срам.
Трябваше да оставим Волен сам да отрази в собствения си вестник и по партийната си телевизия изявата си. С което да илюстрира най-добре състоянието, в което се намира. Извинявай, приятелю Волене, ама един психолог го нарече „разширено самоубийство“.
Но въпросът беше за журналистиката. Цолова зададе въпрос, над който трябва да се замислим. И да накажем с презрение всеки комуноид или ултрас.
Защото идат избори. А нашите читатели, зрители и слушатели разчитат предимно на нас.
