Липсата на главен инспектор вече роди и първия правен казус, над който си заблъскаха главите съдии от Върховния административен съд (ВАС). Съдия оспори дисциплинарното си наказание с мотива, че производството, започнало по заповед на Анна Караиванова след изтичането на мандата й, е опорочено до степен на нищожност. И иска наказанието му да бъде отменено.
Делото е насрочено за 24 февруари. Ако съдът реши, че жалващият се съдия действително е прав, това ще постави под въпрос още десетки наказания, наложени на магистрати от ВСС при същите условия – след дисциплинарни производства, започнати по заповеди, подписани от Караиванова. Казусът наистина е инфарктен. А всъщност съвсем не става дума само за дисциплинарките. Въпросът е дали всички подписани от Анна Караиванова актове след изтичането на мандата й са действителни, или могат да бъдат обявени за нищожни?
Случаят „Мариян Марков“
Мариян Марков бе наказан от ВСС през юли 2013 г. с две години понижение в длъжност и в момента вместо в Софийския градски съд раздава в Софийския районен. Наказанието му бе наложено, защото е забавил мотиви по дела. Между тях емблематично е делото за източването на „Кремиковци“, по което обвиняем е Александър Томов. Присъдата, с която Томов бе осъден на девет години затвор, бе четена през януари 2011 г., а мотивите магистратът изготви почти две години по-късно. Но магистратът бе наказан не само заради забавянето само на това дело – в решението пише, че пропуска сроковете „системно“ в продължение на години.
Проверката срещу Марков, която впрочем не е първа, започва през зимата на 2013 година. Инспекторатът на ВСС я приключва с констатацията, че Марков е допуснал многобройни и системни нарушения на сроковете за написване на решения и мотиви, което е окачествено като „виновно неизпълнение на служебните му задължения“. Според инспектората с бездействието си съдията е забавил неоправдано производството, а това съдържа „обществено опасни последици“ и накърнява престижа на съдебната власт. Мотивите са в същия дух, както и тези при проверката срещу съдия Мирослава Тодорова – другия известен „грешник“ от СГС. Тя също бе наказана с дисциплинарно уволнение за забавени дела.
Няма спор, че Марков наистина е бавил написването на делата, въпреки че и той търси оправдание в голямата натовареност, с която софийските съдилища са всеизвестни. Но пък е резонна и реакцията на инспектората, чиято работа е именно в това – да следи за спазването на правилата от самите магистрати и да ги наказва, ако не се справят. Друг въпрос е доколко уволнението – най-тежкото възможно наказание за един магистрат, съответства на значимостта на нарушението. В последните година-две се изговори много по темата, макар и по други поводи.
Така или иначе инспекторатът предлага именно това. Впоследствие процедурата продължава и със сформиране на дисциплинарен състав на ВСС, който също прави своя проверка и внася предложение за дисциплинарно уволнение на Марков. А последната фаза от процедурата е гласуването на Висшия съдебен съвет.
Предложението за наказанието му вече е внесено там. Но на 17 юли 2013 г. ВСС внезапно решава, че няма да наложи наказанието „уволнение“, а ще понижи Марков в длъжност „районен съдия“ за две години. Без обяснение защо прави това. Но става ясно, че според ВСС като дисциплинарно наказващ орган той не е обвързан със становищата на инспектората, а може сам да определя вида и размера на налаганите от него дисциплинарни наказания.
Именно заради тази внезапна промяна в наказанието не само Марков, но и инспекторатът обжалват пред ВАС решението на Висшия съдебен съвет.
Тука има, тука нема главен инспектор
Важното в случая е, че проверката срещу Мариян Марков започва със заповед, подписана от Анна Караиванова на 14 януари 2013 година. А нейният мандат е изтекъл няколко дни по-рано – на 9 януари. Според Марков в този момент Караиванова вече не е имала правомощията да я издаде. В подкрепа на тезата си той цитира и решения на Конституционния съд, според които след изтичането на мандатите, определени за „първите“ в съдебната система, независимо от това дали има или не избрани приемници за техните постове, правомощията на досегашните титуляри се прекратяват.
Освен заповед за проверката срещу Марков обаче Анна Караиванова е подписала и жалба до съда, както и пълномощното на юрисконсулта, който да се явява от името на ИВСС в съда.
Горещият картоф е в ръцете на Темида
Делото и по двете жалби – на Марков и на Инспектората, е образувано на 25 юли във Върховния административен съд и през ноември се е състояло първото и единствено заседание, на което е обявено за решаване. И докато трае то, както впрочем от самото начало на процедурата, Марков прави едно и също възражение: че процедурата, започнала с подписа на главен инспектор с изтекли пълномощия, е нищожна. Нещо повече – направено е и искане да бъде сезиран Конституционният съд, за да се поиска тълкуване кога точно е приключил петгодишният мандат на Караиванова и дали тя е имала правомощия да представлява ИВСС след това. Искането обаче е отхвърлено.
Любопитна е и тезата на Инспектората, която е развита в това заседание – според юрисконсулта на ИВСС, въпреки изтичането на мандата на Караиванова, тя е била в трудовоправни отношения, които са й позволявали да взема ръководни решения. И след като тя все още (б.ред.- към момента, когато през ноември 2013 г. делото се е разглеждало) упражнява дейността на главен инспектор в Инспектората и няма друг акт, с който да е освободена от тази длъжност, тя има право да представлява ИВСС и да подписва актове като негов ръководител. Теза, която според адвоката по делото на Марков Румен Еленски граничи с пълен абсурд. Защото така излиза, че от определените в конституцията и закона мандати просто няма никакъв смисъл, след като те могат да бъдат така „удължавани“ практически до безкрай.
Определено е делото да бъде решавано на 18 ноември. И точно когато всички очакват да излезе някакъв акт, с който Темида да каже валиден ли е бил подписът на Караиванова под спорните документи, или не, изведнъж се появява определение, с което ходът по същество се отменя и делото се връща обратно за разглеждане в съдебната зала. Определена е нова дата – 24 февруари.
В определението си тричленният състав на ВАС дава седемдневен срок на Инспектората да препотвърди действията на Анна Караиванова по подписването на жалбата до съда и пълномощното на юрисконсултката. За да се знае дали изобщо съдът е законосъобразно сезиран, за да я разгледа. Защото в определението си съдът черно на бяло е записал: мандатът на главния инспектор е изтекъл на 9 януари 2013-а. „Законът за съдебната власт не е предвидил подобна правна хипотеза, обусловена от бездействието на върховния орган на държавната власт“, пише съдът, явно визирайки Народното събрание, което все още не е избрало нов инспектор на мястото на Караиванова.
Какво ще стане обаче със самото дисциплинарно производство и дали то също ще се окаже образувано по заповед на „нелегитимно“ лице, явно тепърва ще става ясно. Съдът се е ограничил само да цитира, че са възможни две становища – едното е прогласено в три конституционни решения, посветени на мандатите на тримата големи в съдебната власт. Според тези решения мандатът приключва с неговото изтичане и никакво продължение на правомощия не е възможно. Но има и друга теза, според която прекратяването на правомощия следва да е изрично разписано в закона и ако това не е направено, възможността за такова прекратяване преди избор на нов титуляр се изключва. Въпросът е коя от двете тези ще приеме ВАС. Защото случаят с Марков може да е първи, но надали ще остане единствен.
