Няма нужда да се заблуждаваме, че следващите избори (които и да са те)ще са честни и прозрачни. Дори да няма явно купуване на гласове, организиран туризъм до урните или фалшифициране на бюлетини, определени политически субекти пак ще бъдат толерирани. В спорта го наричат „служебна победа“, в политиката – Изборен кодекс.
Почти сигурно е, че проектът на нов Изборен кодекс, който вече влезе за обсъжда в пленарната зала, а в четвъртък (23 януари)дори бе приет на първо четене, няма да е този, който ще бъде обнародван в „Държавен вестник“ на финала. Оказа се, че парламентарната група на ДПС има свое виждане по доста от предложените текстове, а в ГЕРБ са прибегнали до сравнителни таблици, за да докажат, че написаното от Мая Манолова преповтаря до 90% от действащото сега изборно законодателство. Като новатори се проявиха само депутатите от „Атака“, но заложиха на куция кон „задължително гласуване“ и загубиха още на старта. Поправката изисква промени в конституцията, а те не са по силите на рехав парламент, който едва формира обикновено мнозинство, камо ли да се напъва за квалифицирано (две-трети от народните представители или точно 160 души). Поради същите причини грандиозните изменения просто ще бъдат сведени до козметични, а новите правила (където ги има)по всяка вероятност ще бъдат прилагани по старому.
Да вземем например преференциалния вот, чиято задача е да осигури лелеяната от гражданите мажоритарност при избора на народни представители. „Хората искат да гласуват за личности, а не за партийни листи“, защитаваха индивидуалния вот протестиращите, но политическите формации не пожелаха да се разделят с привилегията да решават сами кой да стане депутат. Затова до възможността за отбелязване на предпочитан кандидат в проекта на нов Изборен кодекс се появи преференциален праг от 7 на сто. Казано с други думи, фаворизирането на един или друг кандидат ще се зачита и ще го издига на предни места в листата само когато за него са гласували над 7% от всички подкрепили партията. Простите сметки показват, че при резултат като този на последните парламентарни избори за целта ще са необходими над 75 хил. от гласовете за ГЕРБ и почти 66 хил. от тези за левицата. Не че е невъзможно, но при шареното гласуване, което наблюдаваме през последните години у нас, трудно можем да си представим единомислие сред гражданите в такива мащаби.
По-интересното е, че от ДПС обмислят текстове, които допълнително да защитават цялостта на партийната подредба. „Трябва да се отчете фактът, че много от хората, които посочват фаворит в бюлетината, подкрепят и листата така, както е подредена“, отбеляза Мустафа Карадайъ, намеквайки за сложна формула, при която преференциите, съвпадащи с партийните предпочитания, изобщо да не се отчитат. По този начин допълнителният вот на гласоподавателите няма да имат никакво значение, независимо че е разписан нормативно и фигурира черно на бяло в изборните документи.
Почти по същия начин стои въпросът и с прословутото номериране на хартиените бюлетини. Според новия Изборен кодекс те ще се печатат от Българската народна банка, ще притежават всички реквизити на държавните ценни книжа, както и серийни номера, за да не се повтаря случаят „Костинброд“.
„Идеята като цяло е добра, но с маркирането трябва много да се внимава, за да не се наруши тайната на вота“, сподели опасенията си депутатът Евгени Стоев от ГЕРБ. „По номерата лесно ще се проследява кой за кого е гласувал, особено в малките населени места, където в секциите влизат стотина души и всички се познават“, подкрепи го и колегата му Веселин Вучков. По думите на Манолова серийният номер ще се отстранява от бюлетината преди пускането й в урната, но въпреки това представителите на опозицията останаха скептични. „Сигурен съм, че у хората предварително ще бъде всяван страх и вместо да се допитат до вътрешните си усещания, пак ще изпълняват нечия чужда поръчка. Това нито ще елиминира контролирания вот, нито ще сложи край на купуването на гласове“, категорична бе и заместник-председателят на ГЕРБ Цецка Цачева. Тя обаче остава оптимист, защото „когато изборните правила се пишат отляво, както през 2008-а, обикновено резултатите на дясното са добри“.
Трудно е днес да се каже кой ще спечели от редакцията на спорния принцип за уседналост, който гарантира, че в изборния процес ще участват само и единствено български граждани. От ДПС искат прецизиране на условието „живял“, тъй като в съществуващите сега правила текстът има поне пет тълкувания и позволява както вътрешен, така и международен туризъм. „Хората с постоянен адрес в Несебър, но постоянно пребиваващи в Гоце Делчев например на избори се връщат в Несебър и на практика подменят вота на всички, които работят и плащат данъците си в Гоце Делчев“, мотивира искането Янко Янков от ДПС. Независимо че в думите му има известна логика, опозицията реши, че „партията, превърнала електората си в своя васална структура“, желае да изхвърли изискването за уседналост и да пренапише кодекса така, че всички гласове в нейна полза да се превръщат в депутатски мандати. „Отсъствието на този принцип обслужва единствено ДПС. Но не е редно деца, родени в Турция, на 20 години да получават българска лична карта, за да ги ползвате за гласуване“, издаде схемата Цвета Караянчева от ГЕРБ. „В проекта за нов изборен кодекс няма текстове, които да премахват условието за уседналост – изтъкна в отговор Мая Манолова. – А некомпетентността на опозицията ме кара да смятам, че целта е нарочно да се отклонява вниманието от важните неща с измислени аргументи, за да се скрепи електоратът на ГЕРБ в смесените райони.“
Подобни дебати предстоят за съставянето на избирателните списъци и прочистването им от „мъртви души“, за новата експертна и независима структура на Централната избирателна комисия, за безплатното отразяване на партийните послания в обществените медии, за знаците, с които ще отбелязваме предпочитанията си, за официалния език на предизборната кампания, за смисъла на машинното гласуване, за вота в чужбина, за условията, при които ще се допускат участници до изборите, за методиката, по която ще се определят резултатите от гласуването и мандатите в парламента, и още куп други промени, които ще вадят очите на една или друга управляваща партия. И нищо чудно всичко да приключи така, както и започна. Със скандал.
Новият кодекс
– Разписва реда и условията за провеждане на всички избори в държавата, включително и тези за Велико народно събрание.
– Позволява преференциално гласуване на изборите за народни представители и общински съветници с праг от 7 на сто.
– Въвежда машинното гласуване, но първо експериментално в няколко по-големи общини, без да изключва хартиените бюлетини.
– Предвижда изборните книжа да са със статут на държавни ценни книжа, да имат серийни номера и да се печатат в печатницата на Българската народна банка под контрола на Министерството на финансите и Централната избирателна комисия.
– Позволява регистрацията за участие във вота да се получава срещу по-малък брой подписи на поддръжници и с по-нисък паричен депозит.
– Облекчава режима за разкриване на избирателни секции в чужбина с по-малко заявления от български граждани.
– Дава право на всеки избирател сам да проверява дали фигурира в избирателните списъци и да подава заявление за включване в тях през интернет страницата на съответната община.
– Предвижда поетапното създаване на единен изборен регистър.
– Променя структурата на Централната избирателна комисия, за да бъде професионална, експертна и независима. Членовете на ръководството ще се избират от Народното събрание след публично изслушване. Администрацията на ЦИК ще разполага със специално обучително звено, а решенията й ще подлежат на съдебен контрол (с изключение на тези в изборния ден поради липса на технологично време за обработването им).
– Ще отнема имунитета на всеки участник в изборите при извършено нарушение.
– Позволява безплатно отразяване на предизборната кампания в обществените медии чрез въвеждането на медийни пакети.
