Не можем да пропуснем, че проектът на нов Изборен кодекс бе приет на първо четене не след продължилите почти три часа дебати в сряда (22 януари), а когато кворумът в пленарната зала бе в полза на мнозинството на следващия ден – в четвъртък (23 януари). По-голямата част от народните представители не проявиха особен интерес към иначе важния норматив, пропуснаха обсъжданията, а когато дойде времето за гласуване, на линия се оказа само опозицията.
„По моя преценка имаме проблем с кворума“, тревожно констатира заместник-председателят на парламента Алиосман Имамов. Но вместо да поиска проверка, директно отложи гласуването за следващия ден, каквото право му дава чл.54 от правилника на Народното събрание. От ГЕРБ странно замълчаха, а заседанието продължи буквално на ръба на кворума. За последвалата процедура минута по-късно гласуваха 76 народни представители при допустим минимум от 73.
Логично, на следващия ден балансът бе възстановен, а проектът – приет със 110 гласа „за“ (всичките на БСП и ДПС) ,74 „против“ (тези на ГЕРБ) и 8 „въздържали се“ (от групата на „Атака“). Предложенията за промени в съществуващите изборни правила, внесени от опозицията в края на юни 2013-а, окончателно бяха изхвърлени в кошчето.
„Никога повече няма да има фалшификации с бюлетини, никога повече те няма да се печатат в печатницата на Костинброд, никога повече ГЕРБ няма да печелят избори, никога повече Цветанов няма да бъде вътрешен министър, никога повече Борисов няма да бъде премиер“, триумфира вносителят Мая Манолова, може би без да съзнава, че само потвърждава неоспоримата истина, че изборните правила се пишат за партиите във властта.
