На 15 януари Мери Бара официално стана генерален директор на General Motors на мястото на Дан Акерсън. Какво очакват от нея клиентите и акционерите на корпорацията?
Когато една служителка на General Motors видяла новия генерален директор на компанията да влиза в кабинета си, възкликнала: „Сега си имаме собствена кралица“. Всъщност 51-годишната Мери Бара не може да бъде наречена монарх или диктатор. Според собственото й определение тя е тих, обичащ математиката „ботаник“, който обожава да решава проблеми. По-важното е, че успява да вдъхне надежда на служителите – през последните години американският автомобилен гигант с труд се отърсва от спечелената в кризисните години репутация на една от най-тромавите корпорации в света.
„Знам каква може да бъде тази компания, знам на какво е способна. Просто трябва да сме сигурни, че работим над това, над което е необходимо да работим“, казва Бара през 2011-а, когато оглавява отдела за разработка на нови продукти на GM. По-голямата част от кариерата й в GM е свързана с управлението на заводи и с опити за стандартизиране на производствения процес в офисите в цял свят. През последните години тя оглавяваше най-сложния и свързан с най-много разходи производствено-инженерен отдел на корпорацията. Бара работеше върху намаляването на разходите чрез създаването на голямо количество модели с взаимнозаменяеми детайли и принуди двете мощни отделения на GM – за търговия и разработки, да си сътрудничат. Тя съкрати цяла прослойка началници и увеличи пълномощията на главните инженери, като ги натовари с отговорността за стойността, качеството и конкурентоспособността на продукцията. „Мери дойде в организация, намираща се в състояние на хаос, и внесе ред“ – твърди Акерсън, който я определя като „един от най-талантливите ръководители, които съм срещал някога“. Бара се запознава с производствения процес в GM още в средата на 90-те, когато е помощник на бившия генерален директор и председател на борда на директорите Джек Смит. За кратко време дори оглавява отдела за управление на персонала, и то в най-тежкия период след 2009-а, когато GM обяви фалит.
Впрочем ръководството на корпорацията няма да легне изцяло на плещите на Бара. За пръв път от много десетилетия бордът на директорите реши да раздели постовете на генералния директор и на председателя на борда на директорите. Компанията получи този съвет от специалисти по корпоративно управление, според които съсредоточаването на прекалено много власт в ръцете на един човек не е в полза на интересите на акционерите. И ако Бара е генерален директор, председател на борда на директорите зае Тиодор (Тим) Солсо. Той е на 66 години и вече е бил шеф на съвета на директорите и изпълнителен директор на американската компания за производство на дизелови двигатели Cummins Inc, а от 2012-а е член на борда на директорите на GM.
В мениджмънта на компанията настъпиха и други размествания. Финансовият директор на корпорацията – 41-годишният Даниел Ейман, също заема позицията президент на компанията. Ейман ще ръководи и регионалните операции на GM в цял свят, ще оглави брандовете Chevrolet и Cadillac, както и кредитното подразделение Financial. Петдесетгодишният Марк Реус, изпълнителен вицепрезидент и президент на северноамериканското поделение на компанията, застана на поста на Бара в отдела за разработка на нови продукти, Алън Бейти, шеф на глобалния бранд Chevrolet и отдела за продажби и маркетинг в САЩ, пое длъжността на Реус. „Пред нас е пример за отборна култура – коментира Акерсън кадровите промени. – Мери е неделима част от успеха на новия екип, но останалите мениджъри също умеят да работят отлично.“
Бара не обича да демонстрира собственото си его. Стилът й на ръководство по-скоро се характеризира с чертите, които я издигнаха от млад специалист, постъпил през 1980-а в един от заводите на GM, до самия връх на американската корпоративна индустрия. Тя е открита и готова за сътрудничество, но в същото време е склонна към грижлива, систематична работа. Бара винаги се интересува от мненията на другите, но стилът й се определя от качествата, заради които самата тя се описва като „ботаник“. По думите на Мелиса Хоуел, вицепрезидент на глобалния отдел за управление на персонала, при Бара емоционалните аргументи не минават: „Мери винаги се опира само на фактите“.
А фактите, засягащи GM, са такива: сега компанията е по-здрава, отколкото през всички предишни кризисни и посткризисни години. На Бара обаче й предстои още много работа. Предшественикът й Акерсън прекара по-голямата част от тригодишната си работа като генерален директор в събиране на това, което е останало от правителствената помощ за корпорацията. Бързата, 39-дневна процедура за обявяване на фалит, позволи на GM да започне всичко отначало – с по-малък дълг, по-ниски трудови разходи и по-малко брандове. Въпреки това компанията продължи да боледува. След това Акерсън прецени, че е най-добре корпорацията да работи с първична информация и реформира цялата система на информационните технологии, в която от много години работеха на аутсорсинг външни специалисти. Компанията преразгледа и финансовата си отчетност и днес доходността на всеки автомобил може да се проследи по серийния му номер в която и част на света да е продаден.
В разгара на кризата през 2008-2009-а корпорацията продаде кредитното си подразделение, но след това основа застрахователна компания, облекчавайки по този начин взимането на заеми за клиенти и дилъри. И накрая – букетът от добре приети продукти на пазара като Cadillac ATS, Chevrolet Impala и Chevrolet Silverado доказва, че корпорацията, както преди, е способна за проектира и произвежда автомобили от висок клас.
През 2010-а GM извърши второто по размери първично публично предлагане на акции в САЩ, а на 9 декември, когато правителството продаде последната си порция от ценни книжа на корпорацията, тя окончателно се отърва от псевдонима Government Motors. Сега Бара ще трябва да прилага най-добрите практики на предшественика си и да укрепи позитивните тенденции във възстановяването на позициите на бизнеса на GM.
