Екатерина Заякова е едно от новите лица в парламента. Тя е депутат от Русе, представител е на „Коалиция за България“, по образование е юрист с дългогодишна адвокатска практика. Заякова бе един от членовете на временната парламентарна комисия, създадена, за да проучи как е работила комисията за конфликт на интереси, ръководена от нашумелия главно със скандалното си тефтерче Филип Златанов. Миналата седмица проверката на депутатите приключи и докладът им бе пратен в прокуратурата.
Г-жо Заякова, имате ли най-сетне отговор на въпроса на въпросите: Чии са инициалите, записани в тефтерчето на бившия шеф на комисията за конфликт на интереси (КПУКИ) Филип Златанов? Кои са И.Ф., Ц.Ц. и Б.Б.?
– Разбира се, че го установихме. И колкото и да се шегуваха някои колеги, Ирина Флорин със сигурност няма нищо общо. Най-малкото защото не тя се е срещала в Народното събрание с Филип Златанов. Справките показаха, че за по-малко от две години са му издадени 103 пропуска за посещения в кабинета на Искра Фидосова в Партийния дом и над девет пъти за сградата на Народното събрание. След което по нейно искане е издаден временен пропуск. Очевидно за всички е, че не е ходил там да си говорят за климата – явно тогава е получавал инструкциите, които са записани в тефтерчето. Освен това на всички направи впечатление, че в областите, в които именно лица с тези инициали са били водачи и участници в листи в изборите през 2011 и 2012 г., има най-много регистрирани и образувани сигнали и преписки. В Монтана, където кандидат на ГЕРБ е била Искра Фидосова,образуваните преписки срещу публични лица са над тридесет и осем. За Благоевград, където се кандидатира Цветанов, само за 2012 г. са образувани 17 преписки. За област Пловдив, където водач на листата на ГЕРБ беше Бойко Борисов, за 2012 г. има 33 преписки. Но все пак трябва да разграничим работата на нашата комисия от тази на прокуратурата, където вече има образувано наказателно производство по случая с тефтерчето на Филип Златанов. Доказателствата за това кой стои зад инициалите все пак ще трябва да се съберат там. Нашата задача беше само на база на оповестените факти и данни да проверим как е работила комисията, спазван ли е законът, или не. И това установихме – пълно разминаване.
Стана ли ясно как са подбирани жертвите, които е трябвало да бъдат „ударени“?
– Факт е, че са образувани преписки изключително срещу публични личности – главно срещу потенциални кандидати за кметове и общински съветници или срещу действащи съветници и кметове. Жалкото е, че методите са точно същите като тези, срещу които хората от ГЕРБ най-много глаголстват с повод и без повод: страшно много напомнят за едновремешните ченгета и ДС. Стилът е бил същият като във времената на Сталин, за които съм чела по книгите. Затова ми беше и омерзително, но и страшно. Виждаше се как, независимо дали си свой или чужд, дали си професионалист, дали си почтен – има едни хора някъде, които решават, че си им застанал на пътя и намират начин да те махнат оттам, да те съсипят. И това се е случвало посредством един държавен орган, който е използван за лична разправа. Но накратко: очертаха се три групи, които е трябвало да бъдат „ударени“. На първо място, това са били вътрешни хора – врагът с партиен билет, ако си спомняте от историята. Там са Емил Димитров, Марио Шиваров – общински съветник от Бургас, бившата депутатка Вяра Петрова. Все кадри на ГЕРБ. Поканихме ги, дойдоха хората напълно доброволно, за да разкажат дали отбелязаното в тефтерчето съвпада с това, което се е случило с тях. И тримата категорично заявиха, че комисията на Златанов е използвана срещу тях като инструмент за саморазправа с вътрешно неудобни. Защото са противоречали на ръководството по някаква тема, например. Или защото са застанали на пътя на нечий интерес. Емил Димитров е трябвало да бъде отстранен явно защото е влязъл в спор с ръководството. Шиваров сподели, че атаката срещу него е била свързана най-вероятно с обществени поръчки в Бургас, Вяра Петрова също сподели за лични интереси.
Казахте три групи, да продължим нататък…
– Във втората група има всякакви хора, независило от политическата сила, към която принадлежат, включително и членове на ГЕРБ. И тях също поканихме да разкажат. Тези, които искаха – дойдоха. Повечето от тях и до днес не могат да определят причините, заради които е трябвало да бъдат „ударени“, няма конкретен повод за започване на преписките им. Впрочем, в тази група има и много представители на бизнеса, но нито един от тях не посмя да дойде и да разкаже какво и защо му се е случвало. А третата група е тази на магистратите. Защото се оказа, че има и списък на магистрати, които е трябвало да бъдат ударени. И че са образувани преписки срещу 21 съдии и прокурори.
За какво?
– Можем само да гадаем причините как са попаднали в полезрението на комисията на Златанов. Предполагам, че от тях се е очаквало да решават по определен начин определени дела, свързани или с някой, който е трябвало да бъде ударен, или някого, който трябва да бъде „оправен“. Но е факт, че има образувани преписки по сигнали за конфликт, подавани срещу магистрати.
А защо не? Законът за конфликт на интереси включва магистратите в кръга на лицата, подлежащи на проверка от тази комисия. Нито има друг закон, по който да става това, нито съдебният инспекторат има такива правомощия.
– Но не може да бъдат проверявани техни решения и действия по конкретни дела. Подобни проверки са напълно недопустими. Например съдия от Районния съд в Благоевград е трябвало да обяснява защо е завишила осъдителна присъда и за нея се твърди, че е била в конфликт на интереси. Прокурор от Омуртаг пък е станал мишена на комисията заради сигнал, че е укрил доказателства по спор за земеделска земя. Срещу прокурор от Сливница е образувана преписка по сигнал, че е отказал да събере документи и доказателства за положен извънреден труд в някаква фирма. Младши прокурор от Видин пък е проверяван заради отказ да образува досъдебно производство. Колегата Кирил Добрев оповести и имена на други магистрати, които са открити в тефтерчето: Галя Гугушева, със записка „готова за прекратяване“ в тефтерчето. Там са били записани и имената на председателката на Съюза на съдиите Таня Маринова, Незабравка Стоева, на Камен Ситнилски, на заместник-председателя на ВАС Боян Магдалинчев, на члена на ВСС Калин Калпакчиев и др. Магистратите също са били проверявани и дори са привиквани да дават обяснения. Не знам дали тези хора все пак са се отзовавали и са се явявали на тези разпити, проверката ни не стигна дотам, но е факт, че са били викани.
Президентът Росен Плевнелиев също фигурира в тефтерчето. Каква е неговата роля?
– Срещу него също е имало подаден сигнал за конфликт на интереси, за който Златанов лично се е разпоредил да не се качва на сайта на комисията и да не се оповестява публично. Доколкото знам, самата преписка срещу президента е намерена в бюрото му по време на обиските. В бележника ясно е записано: „да се публикува решението за Ранкова без президента в заглавието“; „Росен Плевнелиев – сигналът е прекратен, да не се качва в интернет…“. Какво повече мога да кажа аз, след като Златанов всичко сам си е написал.
Вече се каза, че съвпадението между записаните в тефтерчето инструкции и резултатите от проверките на Комисията съвпадат почти на 100 процента…
– Да, така е. Но има и едни други важни числа: от 868 дела комисията е успяла да разгледа едва 103 и да постанови решения по тях. А от тези 103 решения 92 са отменени впоследствие от съда, защото са се оказали незаконосъобразни. При това с отчайващи мотиви: защото или становището на комисията няма нищо общо със закона, или съдържа само общи фрази, без никакви доказателства за наличие на конфликт на интереси, или изобщо в случая не може и дума да става за такъв конфликт. Например ясно си спомням случая с общинската съветничка Милена Сивкова от БСП в Ямбол. Там процедурата е била следната: общинската комисия, в която преобладаващото мнозинство е на ГЕРБ, подава запитване до Златанов дали при тази съветничка има конфликт на интереси. Запитването явно е било предварително договорено, защото той много бързо сам, съвсем еднолично, дава отговор, че има конфликт. И въз основа само на това негово лично становище, без дори да има решение на колективния орган, тя е била отстранена от общинския съвет. Преписката влиза за разглеждане в комисията след нейното отстраняване. Тогава става ясно, че няма данни за конфликт на интереси и комисията решава точно това. Но вече е било късно.
Добре, но как изобщо са допуснати такива „еднолични“ решения, това очевадно е в разрез със закона?
– Това съвсем не е единствен пример. Златанов например така е организирал работата на комисията, че само с негова резолюция да се решава на кого да се даде преписката, за да работи по нея и дали да се прави нещо. Освен това се оказва, че само четири души – служители на комисията, са решавали почти всичките преписки, за които има съвпадение с инструкциите в тефтерчето. Как са ги решавали вече стана ясно – 92 от 103 са отменени от съда. Излиза, че държавата е платила 3.5 млн. лв. за издръжка на комисия, която е написала само девет законосъобразни решения. Или трябва да приемем, че са били много слаби юристи, които не са могли да вземат правилно решение, а аз не допускам това. Остава другата възможност – че първо са вземани решенията дали тези хора да се „оправят“, или „ударят“, а после са търсени удобните мотиви, за да бъде „облечено“ с тях това решение.
Член на тази комисия обаче беше и Сабрие Сапунджиева, която сега е заместник-министър на правосъдието. При тази неефективност в работата на КПУКИ не е ли твърде странна тази „награда“?
– Специално за работата на Сапунджиева, честно казано, нямам наблюдения – не съм се занимавала с това по време на проверката ни. Но мога да кажа друго – свързано със самата технология на работа в комисията. Там има юристи, които отговарят за конкретните преписки. Тяхната работа е само да подготвят материалите, за да влязат те за обсъждане в колективния орган, в комисията. А всъщност те са решавали какъв да е ходът и изходът от преписките, защото са избирали какви доказателства да събират и откъде, дали изобщо да се събират, те са предлагали и решенията. Впоследствие преписките са давани на членовете на комисията един-два дни преди заседанието за обсъждането им. И в много от случаите е било физически невъзможно да се проверяват всички детайли по преписките, затова колективният орган просто е потвърждавал констатациите на тези юристи.
Докладът на комисията вече е предаден на прокуратурата, какво друго следва?
– Основната ни задача беше да видим какво е сегашното положение и да направим такива предложения за промени в закона, за да не може всичко това, за което говорим с вас, да се случва пак. Почти сме готови с предложенията и ще ги внесем за гласуване. Ще попълним и състава на комисията, като ще настояваме за прозрачни процедури, които да гарантират, че в нея ще влязат качествени хора. Най-важното е да направим така, че комисията повече да не може да бъде маша в ръцете на един човек, командван чрез нечии инструкции. А и не само тя, защото това е само един от държавните органи, които биха могли да бъдат използвани за такава лична вендета срещу неудобните.
