Японските острови Хоншу и Хокайдо са свързани с най-дългия тунел в света – Сейкан (53.85 км). Съоръжението, което пресича пролива Цугаро, е изцяло комплектувано и влиза в действие на 13 март 1988 година. Тунелът Сейкан в Япония е понастоящем най-дългият железопътен тунел в света, прокопан под дъното на морето, по което преминават 23.3 км от него.
Идеята за тунела възниква през 1946 година. Пробни прокопавания започват още през 1961-а. Три години по-късно се създава корпорацията, която е инвеститор, основен строител и собственик на тунела – Агенция за железопътно строителство, транспорт и техника. Самото строителството започва на 28 септември 1971 година.
Тъй като вулканичната скала по трасето се оказва неподходяща за прокопаване на тунел, голяма част от скалите са разрушени с динамит. На 27 януари 1983-а двата острова са свързани с основната тръба на тунела, но строителството продължава до 1988-а, когато на 13 март е направеното официалното откриване.
Основната тръба на съоръжението е с ширина 11 м и е с формата на подкова. Аварийната и сервизна тръба се намира на около 30 м от основната тръба, като тя е с диаметър 4-5 метра. Освен това има един управляващ (пилотен) тунел с ширина 3-5 м, намиращ се между основната и сервизната тръба, но на различна дълбочина. Свързващите галерии са разположени на разстояние една от друга на около 600 м и свързват основната и сервизната тръба на тунела.
По трасето са изградени и две станции (Йошиока-Каитей и Тапи-Каитей), които на практика са музейни зали и представят на посетителите историята на строителството на тунела и особеностите на неговото функциониране.
Началото на тунела е на Хоншу – най-големият остров на Япония, който се намира се на юг от остров Хокайдо и на север от островите Шикоку и Кюшу. Хоншу е седмият остров по големина и вторият по население (след Ява) в света. Остров Хоншу е дълъг около 1300 км и е широк между 50-230 км и е с обща площ от 230 500 кв. км, като заема около 60% от територията на Япония, което го прави по-голям от остров Великобритания. На острова има чести земетресения. На острова са разположени 34 от 47-те префектури на островната държава.
Хокайдо (в превод "Път към северното море") е една от 47-те префектури на Япония, както и втория по големина остров след Хоншу, намираща се в северната част на Япония. Хокайдо е с население от 5 627 424 жители и има обща площ от 83 454 кв. км (първа по площ). Японците го наричат "Дивият запад", въпреки че това прозвище не отговаря на географското разположение на острова. Хората го назовават така, защото именно тук първо са изсечени големи гори и са превърнати в земеделски земи. Така със своите обширни пространства и синьо небе Хокайдо заприличва на Дивия запад. Град Сапоро е административен център на префектурата. Климатът на острова е умерен и се влияе от мусоните. Температурите варират между -30°C и 27°C.
Туристите откриват Хокайдо много късно. Островът става известен благодарение на Зимните Олимпийски игри в Сапоро през 1972-а. Оттогава "дивият" японски остров става център на зимните спортове. Тук има отлични условия – студените мусонни ветрове, които духат откъм Сибир, осигуряват обилни снеговалежи, а температурите падат до -30°C. Мрежата от ски писти и лифтове е много добре развита и отлично обслужва курортистите.
Хокайдо е подходяща дестинация и през лятото.Температурата на острова не надвишава 27°C, а времето е по-скоро пролетно. Едно от най-красивите места, посещавано много често от туристите, е националният парк "Шикоцу-Тоя". Топлите минерални извори в полите на вулканите привличат любителите на лечебни бани. Гъстите гори, бистрите езера и високите върхове, извисяващи се над 2000 м, очакват запалените по планинския туризъм. На Хокайдо се намира и националният парк "Дайсецудзан". Връх Асахи (2290 м), разположен на територията му, е най-високият на острова. От него и от съседните върхове извират най-дългите реки на Хокайдо, които образуват впечатляващи водопади.
Разположената в Хокайдо пивоварна "Абашири" произвежда Bilk (от англ. Beer, "бира" и Milk, "мляко") – млечно-бирена алкохолна напитка, състояща се от хмел, краве мляко и дрожди. Продуктът е разработен в отговор на намаляващото потребление на мляко и свързаните с това излишъци от него.
