Във Великобритания има закони, приети и непипани от 600 години. При нас има закони, приети и отменени, за година. Като Единната платежна сметка, приета през 2012-а, действала през 2013-а и отменена от Конституционния съд през февруари 2014-а.
Екстравагантна идея на фискалиста Дянков, подкрепена уж от бизнеса, която обаче създаде душевен смут у хиляди. Те плащат един данък, а парите отиват за друг, който не им е първа грижа. Хаос. В края на 2013-а сегашното правителство с огромни мъки промени това положение, за да може главниците да имат предимство пред лихвите. Но не раздели осигуровките от данъците.
Сега знаете ли какво ще стане. Изведнъж огромните пари, платени за осигуровки, но претърпели метоморфоза до данъци, ще завият отново пашкула – този път като вноски за здраве. А данъчните приходи на хазната неминуемо ще ги тръшне анорексия.
Стигна ли ни прокобата на недооценения Дянков? Или ГЕРБ утрепа с един куршум два заека. Изцеди каквото можа от бизнеса и населението, за да си върже хазната, а после бръкна в джоба на Чобанов чрез закъсняла конституционна мярка.
Но нека не сме тесногръди. На политическият зорб*, в който ни въртят вече четвърт век, ние, ошашавените, но и претръпнали зорбонавти, гледаме с безразличие. Помислете! Здравните осигуровки са право по конституция, нали? За разликата от данъците, които са задължение. Значи, здравните вноски са въпрос на лична воля – да се възползваш ли от правото си, или не.
Да, ама не. С набор от санкции – глоби и изхвърляне от здравната система, всеки българин е длъжен да плаща. Даже искат да ни зорбират още по-силно, като ни плашат със затвор. Правото ни е станало задължение. Но едва ли някой политик от целия спектър го е еня за това.
Ако става дума за задължително гласуване обаче, нещата се променят. Гласуването по конституция е право като здравните осигуровки. Кеф ти е – гласуваш, не ти е – отиваш за гъби. От гласуването на повече хора се ражда по-истински избор, по-легитимна власт и по-сплотено гражданско общество. Но отчаяният народ вече не вижда смисъл да ходи до урните. Да го накараме ли с паричен стимул? Или пък с глоба, ако се уфлянква? Би могло, ако гласуването бъде възприето за важно поне колкото здравните вноски.
В единия случай става дума за живот. За нашия и живота на нашите деца. В другия случай иде реч за здраве. Нашето и на нашите деца. Кой разделя живота от здравето?
Кой?
Кой, кой, кой?
Живот и здраве, дано един ден проумеем!
*Зорб (виж снимката) е прозрачна сфера с камера за зорбонавти вътре.
