В последните 24 години, от началото на прехода до днешни дни, могат да се идентифицират два случая на икономически предпоставки, довели до действителна заплаха за националната сигурност – мораториумът върху плащанията по външния дълг на страната, наложен в началото на 1990 г. и дал отпечатък върху цялостния ход на реформите в следващите няколко години, и драматичната монетарна, финансова и банкова криза от периода 1996-1997 година.
Оттогава досега проблемите с държавните дългове могат да се считат за решени. Монетарната и банковата системи също бяха сериозно заздравени и днес не могат да се третират по какъвто и да е начин като заплаха за националната сигурност.
Днес като заплаха за националната сигурност може да се счита цялостната социално-икономическа обстановка в страната, формирана в последните няколко години. Години, в които началната икономическа рецесия прерасна в депресия, висока безработица, растящо неравенство и катастрофален спад на доверие в институциите, което градихме с променлив успех през целия период на прехода. Това е предизвикателство, което изисква целенасочени усилия за възстановяване на инвестиционната активност, защото инвестициите са утрешният растеж.
Друг голям проблем е нарастващото несъответствие между уменията на работната сила и нуждите на трудовия пазар, което също предполага инвестиции в образованието и обучението. Затова съм склонен да поставя като водещи предизвикателства инвестициите и квалификацията, като представящи конкурентната ни способност като икономика и държава.
При подготовката на доклада сме стъпили на вече приети стратегически насоки на развитие, преодолявайки характерната за нас като общество склонност да започваме наново, като по-умни, интелигентни и красиви от предходните власти. В този смисъл стратегическите приоритети в средносрочен аспект са функция както на сложилата се степен на социално-икономическо развитие на страната, така и на приоритетите на ЕС, дефинирани в стратегическите насоки „Европа 2020“. Те са представени в Националната програма за развитие: България 2020, водещ стратегически и програмен документ, който задава целите на политиките за развитие на страната до 2020 година. В същото време по-конкретни политики и инструменти за тяхната реализация се съдържат в Програмата на правителството „Държавност, развитие, справедливост“, Националната програма за реформи, Конвергентната програма и другите действащи стратегически и програмни документи.
В доклада, който е на вашето внимание, са описани направленията от правителствената програма, които кореспондират на стратегическите насоки, посочени в другите програмни документи.
Според предварителните разчети на Министерството на финансите разполагаемият ресурс за изпълнение на политики и мерки, насочени към растеж и развитие на социално-икономическата система в тригодишния период 2014-2016 г., възлиза на близо 28 млрд. лв., или над 10% от прогнозния БВП за периода. Тук са включени индикативно планираните средства от държавния бюджет (по средносрочната бюджетна прогноза), както и средствата от ЕС, в т.ч. и неразплатените за програмния период 2007-2013 г. и разполагаемите за новия програмен период 2014-2020 година.
В прогнозата не са заложени инвестициите на частния сектор в стратегическите направления, посочени в програмните документи. Те остават с висока степен на неопределеност поради комплексни причини, между които – законовата и нормативната рамка, която не създава достатъчно благоприятна бизнес среда, зрелостта на политическата система и равнището на политически риск, нивото на административни услуги и редица други предпоставки. Поради това и един от водещите приоритети на кабинета е насърчаване на предприемачеството. Подчертавам този акцент само доколкото същият не е добре формулиран в другите стратегически приоритети извън програмата на кабинета.
В обобщение, предлагам няколко извода, които могат да залегнат под една или друга форма в заключенията от този Консултативен съвет:
1. Всички приоритети от програмата България 2020 намират място в управленската програма на настоящото българско правителство и по преобладаваща част от тях се работи, а по други са набелязани конкретни политики, мерки и инструменти за тяхната реализация.
2. Споразумението за партньорство с ЕК 2014-2020 съдържа както приоритетите от програмата „България 2020“, така и от правителствената програма, като е постигнато съответствие с насоките от стратегията „Европа 2020“.
3. Консултативният съвет подкрепя приоритетите, заложени в Споразумението за партньорство с ЕК, и призовава за прилагане на политиките, насочени към тяхното изпълнение.
(Изказването на премиера е преди заседанието на КСНС.)
