Върховният административен съд приключи на 6 февруари с делото по жалбата на бизнесмена Христо Ковачки срещу заповедта на БНБ, с която на фирмите му се забранява да упражняват правата си на акционери при вземането на решения от общото събрание на Общинска банка. До месец съдът трябва да излезе с решение по случая, което може да има съдбоносно значение за бъдещето на банката. Особено след като тя е в процедура по приватизация, или по-точно на продажба на акциите на Столичния общински съвет и на общински фирми, които държат 72.65% от капитала й.
Фирмите на Ковачки протестираха пред ВАС, че БНБ неправилно е забранила на техните представители да гласуват на общото събрание на банката през 2012-а. В резултат на това СОС и общинските компании са получили възможност да променят устава й и да премахнат правилото, че всички важни решения се вземат от общото събрание с повече от 75% от гласовете на акционерите. Вместо това е гласувано решение тези решения да се вземат с две трети от гласовете. По този начин е премахнато правото на фирмите на Ковачки, които притежават 26.2% от акциите на банката, да налагат вето върху решенията на СОС за бъдещето на кредитната институция.
Какво ще се случи оттук нататък? Ако Върховният административен съд удовлетвори жалбата на фирмите на Ковачки, всякакви бъдещи действия по приватизацията на Общинска банка стават почти безсмислени. Защото при решение на ВАС в тяхна полза веднага ще бъдат активирани делата, заведени от същите тези фирми в Софийския градски съд, срещу промяната в устава. И въобще в правния статут на собствеността на Общинска банка ще настъпи безвремие – няма да е ясно кой какво притежава и какви права при вземането на решения има.
На този фон поредната процедура за продажбата на дела на СОС в Общинска банка изглежда леко обречена. През седмицата стана ясно, че Столичната общинска агенция за приватизация е избрала с конкурс консорциума „Камбуров и съдружие – Гранд Торнтон – Транзакта“, който трябва да направи пълна проверка на правното и финансовото състояние на Общинска банка, да оцени дела на Столичната община в капитала на кредитната институция и да му намери купувач. Това са основните задачи по договора, който консорциумът сключи с общинската агенция за приватизация на София. Разбира се, той включва и изготвяне на информационен меморандум за Общинска банка, стратегия за продажбата на притежаваните от Столичната община акции, предложение на метод за продажбата им и всички останали подробности съпътстващи една процедура по приватизация. За услугите си консорциумът ще получи 150 хил. лева плюс 2% от цената, за която ще намери купувач за акциите.
Водеща роля в консорциума без съмнение има адвокатската кантора „Камбуров и съдружници“. Тя е създадена от адвокат Явор Камбуров, който стана известен в банковите среди като синдик на фалирала Първа частна банка. „Гранд Торнтон“ е българското поделение на известната международна компания „Гранд Торнтон Интернешънъл“, която има представителства в 120 държави и се занимава с консултации в областта на корпоративните финанси, застраховането и данъците. „Транзакта“ също е консултантска фирма собственост на „Бизнес Адвайзъри Груп“ АД и на „Николов и партньори“ ЕООД на Рачо Николов. Неговото еднолично дружество с ограничена отговорност притежава й две трети от капитала на „Бизнес Адвайзъри Груп“. Казано по друг начин, фирмите на Явор Камбуров и на Рачо Николов с помощта на „Гранд Торнтон“ ще оценяват и продават Общинска банка, или по-точно дела на Столичния общински съвет в нея, който заедно с този на общинските фирми е собственик на 72.65% от акциите на кредитната институция.
И за Явор Камбуров и за фирмата на Рачо Николов консултирането на приватизацията на Общинска банка е вече игран мач. През 2007-а техните две компании „Камбуров и съдружници“ и „Транзакта“ също спечелиха конкурса за продажбата на кредитната институция. Но тогава те бяха в съдружие с френската инвестиционна банка „Аржил“ и одиторската компания „Мур Стивънсън Булмар“. За една година те направиха оценка на банката и подготвиха стратегия за продажбата й. Процедурата обаче бе блокирана от сложните взаимоотношения между мажоритарния акционер – Столичния общински съвет и фирмите на бизнесмена Христо Ковачки, които притежават 26.2% от капитала на кредитната институция.
По онова време, според устава на банката, компаниите на Ковачки можеха да блокират всички решения за съдбата й, защото те се вземаха с мнозинство от 75% от гласовете на акционерите. При това положение бе трудно да се намери купувач, който да плати определената от консултанта цена за дела на СОС и на общинските фирми – 60 млн. лв., след като, според устава, нямаше да може да се разпорежда еднолично със съдбата на банката.
