Малцина знаят, че днес освен празника на лозарите – Трифон Зарезан, и на влюбените – Свети Валентин, отбелязваме и "Деня на археолога". Празникът се чества по инициатива на Аргеологическия институт с музей при Българска академия на науките от 1971 г. насам. Днес бе открита и седмата Национална археологическа изложба "Българска археология 2013".
Изложението представя находки от проучванията през изминалата година. В изложбата могат да бъдат видени експонати от общо 18 обекта. Те представят различни като вид и хронология обекти, които датират от ранната праистория до средновековието. Сред тях са проучвания на пещерата Козарника, Белоградчишко, местността Хауза, до с. Капитан Андреево, златодобивният рудник Ада тепе до Крумовград, некрополът на Балей, Видинско и много други.
В изложбата тази година основно място заемат експонатите от римската епоха. Сред тях се открояват находките от надгробна могила до с. Жельо войвода, Сливенско и некрополът на римската колония Деултум, Бургаско. От два богати гроба от Гурова могила произхождат бронзова амфора и патера, стъклени и керамични съдове, златна лунула, железни стригили и други. Сред многобройните погребални дарове от некропола на Деултум може да бъде видяна рядката находка на цял сгъваем войнишки стол, златни обеци, бронзово огледало, антропоморфни съдове и бронзови антропоморфни апликации.
Важни резултати предоставят разкопките на първите български столици. Изследванията на Плиска и Преслав спадат към средновековния период. Акценти сред находките са сърцевидна апликация с позлата от Плиска и кръст-енколпион с изображения на Разпятие Христово и Богородица от Преслав. Над 40 постера пък представят близо една четвърт от проучваните обекти през 2013 година.
Изложбата е част от програмата за отбелязване на 145-годишнината на Българска академия на науките. Нейни съорганизатори са 12 исторически и археологически музеи в страната, които участват с находки от своите фондове. "Българска археология 2013" може да бъде посетена от 14 февруари до 30 март 2014 г. в Централна зала на музея.
Мая Иванова
