След интензивни двудневни разговори с парламентарните лидери Матео Ренци, който в началото на седмицата получи проучвателен мандат за съставяне на правителство от италианския президент Джорджо Наполитано, заяви пред репортери, че има достатъчна парламентарна подкрепа, за да стане премиер и да сформира кабинет. Ренци ще приеме официално мандата от Наполитано на 22 февруари, а два дни по-късно ще представи пред парламента новите министри. Специално внимание ще бъде отделено на наследника на финансовия министър в оставка Фабрицио Сакомани. Правилният кандидат за длъжността, който ще управлява огромния италиански публичен дълг от 2.07 трлн. евро, вероятно ще бъде предварително координиран с държавния глава.
Амбициите на 39-годишния Ренци са да внесе стабилност в хронично раздробения парламент, което наложи предсрочната смяна на трима премиери за последните две години. Бъдещият министър-председател ще може да разчита на подкрепата на своята Демократическа партия, която има мнозинство в Долната камара на парламента, но не и в Сената. В късните вечерни часове на 18 февруари Ренци получи подкрепата и на Анджелино Алфано – водач на 31 сенатори, които се отделиха от партията на Силвио Берлускони. Самият Берлускони, който е традиционен противник на демократите, даде висока оценка на Ренци и обеща да сътрудничи на неговото правителство за промени в конституцията и в изборния закон, но по отношение на оперативното управление на страната партията му „Форца Италия“ остава в опозиция. „Имах удоволствието да се срещна днес (19 февруари) с номинирания за премиер, който е точно два пъти по-млад от мен“, заяви 77-годишният Берлускони. И добави, че смята това за добър сигнал за обновяване на държавата.
Лидерът на популисткото движение „Пет звезди“ Бепе Грило, с когото Ренци проведе последните консултации, пък определи бъдещия премиер като „добър човек“, когото няма да подкрепи, тъй като е против сегашната система. Съвсем нетрадиционно срещата между бившия комик Грило и вече бившия кмет на Флоренция Ренци се предаваше по интернет по изричното настояване на Грило.
Всъщност именно отличната комуникация на Ренци с медиите – от телевизионните изяви до „Туитър“ – му спечелиха само за три години широка подкрепа. Този успех провокира мнозина коментатори да сравнят подхода му към политиката с този на Берлускони. Не са малко и политическите наблюдатели, които величаят Ренци като италианския Тони Блеър. Има обаче и доста критики за начина, по който той получи властта – чрез вътрешнопартиен преврат, отстранявайки съпартиеца си Енрико Лена, а не чрез пряк вот.
Ренци тепърва ще трябва да доказва дали заслужава да бъде сравняван с Берлускони и Блеър. Редовният мандат на неговото правителство приключва през 2018-а, но малцина са оптимисти, че то ще остане на власт толкова дълго. Стодневната му програма е доста амбициозна: цялостен ремонт на изборното законодателство през февруари, въвеждане на стимули за работодателите да разкриват нови работни места през март, провеждане на политики за намаляване на бюрокрацията през април и промени в данъчните закони през май. Детайли засега липсват, но най-общо намеренията на Ренци са да намали данъчната тежест за бизнеса, да увеличи налозите за финансовите операции, да разшири обхвата на помощите при безработица и да опрости трудовото законодателство.
Давиде Сера – мениджър на хеджингов фонд и твърд привърженик на Ренци, подчертава, че е необходимо бъдещият кабинет да прилага политики на растеж, за да избегне принудителни редукции на дълга с 50 млрд. евро годишно от 2015-а нататък. Сера напомня, че съгласно правната уредба на еврозоната страните членки, чиито публични задължения са над тавана от 60% от БВП, ще трябва, считано от 2015-а, всяка година да ги намаляват с по 5% от „наднормения дълг“. Ако няма реформи и продължи „сладкият живот“ на приказки и бездействие, Европейската комисия ще задължи Рим да започне редукции, допълва Сера. Но ако се приемат мерки за реално стимулиране на растежа, Италия би могла да помоли за някоя и друга година отсрочка да се вмести в лимитите за бюджетния дефицит и публичния дълг.
В този смисъл е направил изказване и италианският еврокомисар Антонио Таяни, обещавайки да притисне колегата си Оли Рен да позволи на Рим да наруши бюджетните правила точно както са направили Германия и Франция през 2003-а. Информационната агенция АНСА цитира думите на Таяни, че „Италия през 2014-а има същите права както Германия през 2003-а и ще се бори за тях с комисията“.
Във връзка със зачестилите намеци за нарушения обаче Брюксел предупреди превантивно Ренци да се придържа към бюджетните правила на общността. В средите на Европейската комисия преобладава мнението, че именно бюджетните нарушения през 2003-а са една от най-големите грешки на еврозоната, довели до разточително теглене на заеми и провокирали избухналата в края на 2009-а криза на държавния дълг.
