Решението на Бургаския административен съд от миналата седмица (публикувано късно вечерта в петък 17 февруари) взриви обществото. С него магистратите отмениха миналогодишната заповед на началника на Югоизточния район на Дирекцията за национален и строителен контрол (тогава – Георги Георгиев). Тя забраняваше изграждането на 124 къщи (с капацитет за настаняване на 1800 души) върху терен на фирма „Сле груп“ и на практика дадоха зелена светлина за строежа на ваканционното селище върху 29 дка дюни в местността „Кокала“ край Несебър. Решението е подписано от съдия Станимир Христов. Според съда началникът на Районната дирекция за строителен контрол е отменил без основание разрешението за строеж, което е получила несебърската фирма за парцела в местността Кокала. Цитираното съдебно решение е окончателно и не подлежи на обжалване. Още същата вечер багерите на инвеститорите потеглиха към терена и само намесата на гражданските сдружения успя да ги спре.
И отново започна хаос
който доказа безпомощността на държавата пред финансово обезпечените инвеститорски интереси. Чиновниците от районната екоинспекция се опитаха да обяснят, че приетата със закон забрана (в началото на 2012 -а) за строеж върху дюни не се отнасяла за влезли вече в сила строителни разрешителни. Нещо повече – в становището си регионалната инспекция по околната среда и водите не само позволява застрояване на дюните, но дори не е изискала инвеститорът да построи пречиствателна станция. Даже е предписала мръсните води да бъдат заустени в морето, независимо от факта, че терените са в защитената зона „Натура 2000“.
Тук е мястото да припомним, че предишният парламент прие по спешност промени в нормативната база, след като в началото на миналата година гръмна скандалът със започналото застрояване на дюните между Равда и Несебър. Тогава екологични организации сигнализираха, че багери започват да ликвидират дюните в защитената зона между Ахелой, Равда и Несебър, попадащи в „Натура 2000“. Още тогава стана ясно, че няколко държавни органи (РИОСВ Бургас и община Несебър) направо са си затворили очите за изричната забрана за строителство върху дюни. Тяхното обяснение беше, че дюните не фигурирали в кадастъра като такива. Сякаш няма значение, че Законът за Черноморското крайбрежие повелява регионалното ведомство да ги опише в тези планове още през 2008 година. Поради каква причина това не е било свършено можем само да гадаем. Но е факт и че нито един отговорен началник не е наказан за това грубо нарушение.
Шефовете на Министерството на инвестиционното проектиране, под чиято „шапка“ е Дирекцията за национален строителен контрол, пък се оправдаха, че нищо не могат да направят, след като съдът окончателно е потвърдил валидността на разрешението за строеж на инвеститора. Експерти от ведомството се надпреварваха да обясняват, че разрешение за строеж не може да бъде отменено административно – то единствено може да бъде обжалвано в съда. В случая обаче магистратите приеха за основателна именно жалбата на инвеститора „СЛЕ груп“, с която дружеството оспорва административния акт за отмяна на разрешението за строеж, издадено от главния архитект на Несебър на 4 януари миналата година. На всичко отгоре съдът се е произнесъл, че шефът на строителната инспекция даже трябва да плати и съдебно-деловодните разходи в размер на 1100 лева…
Съдебният състав е приел, че не са основателни твърденията на надзорния орган по строителството, че в случая има нарушения на Закона за устройство на територията.
Министерството на околната среда също се крие зад съдебното решение
И не предприема никакви мерки, независимо че екоорганизациите призовават министър Искра Михайлова да издаде заповед за забрана на строителството. А тя може да направи това на основание на Закона за биологичното разнообразие, доколкото при сегашната ситуация са застрашени защитени хабитати от „НАТУРА 2000“.
Да не говорим, че според доклад на проф. Петър Коларов от Българската академия на науките на терена има три типа дюни – безспорно основание строителството да бъде спряно светкавично – според Закона за Черноморското крайбрежие върху дюни не може да се строи.
Плетеницата от инфантилни обяснения и очевидна безпомощност или нежелание за намеса обаче няма как да не породи и
друг прочит на проблема
Със сигурност се изисква за пореден път да припомним как е придобит спорният терен. А тази история е повече от показателна.
На 27 ноември 2012-а земеделското министерство продава парцела на физическо лице – това е Димитър Петров, тъст на футболния шеф Боби Михайлов. За държавния имот той е платил 581 212 лв. (или по 20 лв. за кв. м). Само ден по-късно го е препродал седем пъти по-скъпо (за 4 млн. лв.) на строителните предприемачи от „СЛЕ Груп“. Цената, според самия Петров, набъбнала по този начин, защото всъщност сметката му била доста по-висока: платил 120 хил. лв. за подробен устройствен план и около 1.8 млн. лв. за проект. Странното обаче в случая е как бъдещият инвеститор е направил тези масрафи, преди да е бил собственик на терена…?! А на всичко отгоре, според свидетелство на „Коалиция за да остане природата в България“, районната инспекция по околна среда, която е сметнала, че екологична оценка не е необходима, е издала това решение още преди инвеститорът да е внесъл документите, с които е заявил намерението си да строи.
Очевидно Петров е бил доста „информиран“ за метаморфозите на бъдещата си собственост. Теренът от 29 дка по доста любопитен начин, първо, е бил изваден от „Натура 2000“ и обявен за горски фонд, а след това е обявен за урбанизирана територия…?! Статутът му е бил променен през 2008-а с подписите на бившия началник на Държавната агенция по горите Стефан Юруков и на бившата кметица на Несебър – Магдалена Мандулева.
Абсурдният начин, по който се е случило всичко това, е предизвикал образуване на прокурорска преписка, но тя все още „отлежава за изясняване“… Досъдебното производство е удължено до 20 март, тъй като се чакал резултатът от комплексна експертиза, която да установи как е променено предназначението на земята и как парцелът е изваден от Горския фонд…?!
Като припомняме всичко това, няма как и да не отбележим още една далеч немаловажна подробност, за която в. „БАНКЕРЪ“ отдавна е писал. Проектоминистърът в кабинета „Орешарски“ Калин Тихолов, чиято номинация бе оттеглена само за 24 часа, е проектантът на подробния устройствен план за застрояването на дюните. Така на новоизмисления пост като министър на инвестиционното проектиране застана колегата му по стая от архитектурния университет Иван Данов, който сега направлява Дирекцията за национален и строителен контрол.
И в тази връзка няма как да не си припомним предупреждението на бившия министър на регионалното развитие и благоустройството в предишното правителство Лиляна Павлова: тя предрече пред репортер на вестника, и то внушавайки, че няма да е случайно, че точно районната дирекция по строителен контрол със сигурност ще загуби делото в съда. Потвърждение на нейните думи дойде и от екоорганизациите, обединени от Коалиция „Да остане природата в България“. Техни активисти съобщиха, че юристите на дирекцията не само не са внесли доказателства за незаконността на строителното разрешение, но и дори не са счели за необходимо да се явяват на съдебните заседания, за да защитят интереса на държавата.
Още по-любопитен е фактът, че само три седмици след последната продажба на терена (в последния работен ден на 2012-а, точно преди Коледа) главният архитект на Несебър Валентин Димов е издал разрешение за строеж на жилищните сгради върху парцела. „Положителното“ становище на екоинспекцията в Бургас също е издадено за отрицателно време – тя даже не е поискала доклад за екологична оценка. А както няколко пъти бе казано – в парцела безспорно има пясъчни дюни, които по закон са изключителна държавна собственост и върху тях е забранено всякакво строителство.
Ще напомним също и официалното становище на Асоциацията на геодезическите фирми, с председател инж. Мишо Настев, и на Камарата на инженерите геодезисти с председател Ангел Янакиев, от началото на миналата година – те алармираха, че още през 2009-а е проведена обществена поръчка за създаване на специализирани карти по Черноморското крайбрежие, която обаче е била прекратена поради липса на пари. А картографирането на района е наложително, и то в най-кратки срокове. Защото трябваше да мине сума време, преди специалистите да открият къде са дюните(!), което дори и слепците могат да направят. Възстановените пясъци са част от общо 620 хектара по Южното Черноморие и вече са описани в карта. Парадоксално, но целта на заданието е спасяване на тези природни забележителности от застрояване. Но сякаш нищо не се е случило – преди дни стана ясно, че само на метри от скандалния парцел същата фирма усилено строи и друг мегакомплекс.
В крайна сметка цифровият модел, който все пак беше изготвен по поръчка на екоминистерството през миналата година, недвусмислено доказва, че
пясъчните дюни са над 90 на сто от предвидения за строителство терен
Което не попречи на директора на районната Инспекция по опазване на околната среда и водите в Бургас Анатолий Иванов също да се измъква „по тъча“. Той заявява: „Вярно е, че има закон, според който върху дюни не трябва да се строи. Въпросът е, че трябва внимателно да се преценят действията, които трябва да се предприемат към конкретния момент. Този проблем не е само чисто екологичен, той е и юридически“.
Хората от строителният надзор в Бургас пък обясниха, че решението на съда връща юридическата валидност на разрешителното за строеж и не се налага общината да издава ново.
Кметът на Несебър Георги Лапчев и главният архитект Димов също се покриха от медиите. Те изпратиха писмено становище, в което се казва, че тъй като са привлечени към досъдебното производство, не могат да дават изявления…
Не е ясно дали решението на Административния съд в Бургас ще окаже въздействие върху наказателното производство срещу бившия кмет Николай Димитров и главния архитект на Несебър Валентин Димов. Те са обвинени за престъпление по служба именно във връзка със статута и режима на строителството в спорния имот.
Според Тома Белев от Коалиция „За да остане природа в България“, а и според редица експерти строежът може да бъде спрян както от директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите, така и от районната Дирекция за национален и строителен контрол.
Партия ГЕРБ настоя да се предприемат спешни мерки за преустановяване на строителните работи на терена. Те настояват министърът на околната среда и цялото правителство да предприемат незабавни мерки. Тук подробно описахме достатъчно основания да бъдат издадени заповеди за спиране на строителното разрешение.
Но това е само част от проблема. За всички запознати с подобни случаи е ясно, че трябва най-сетне да се направи категорична законодателна промяна, която да задължи всички инвеститори по Черноморието, първо, да поискат екологична оценка за съответствие и едва след това да предприемат проектиране за бъдещи сгради. А тези текстове трябва да са категорични и да се отнасят за всички строежи, които не са започнали – без значение дали някога в годините чорбаджиите на този тип терени са успявали да „уредят“ въпроса с частични застроителни планове или спорни разрешения за строеж…
В противен случай отново ще се наложи да даваме обяснение пред Брюксел.
