Успоредно с ескалацията на напрежението в Киев ескалираха и исканията на демонстрантите. Стигна се до поредните въоръжени сблъсъци между управляващи и противници на режима, като президентът Виктор Янукович даде неограничени правомощия на армията и полицията за борба с терористичните прояви. В резултат на подновените с нова сила улични боеве на 18 февруари двете страни дадоха стотици убити и ранени. И докато течеше спор за броя на жертвите, законодателите от Лвов отстраниха назначения от Янукович губернатор, създадоха автономно правителство и обявиха безрезервна вярност към опозицията в украинската столица.
Примера им последваха и други градове от Западна Украйна. Протестиращи овладяха полицейските управления в Тернопол и Ивано-Франковск, опожариха офисите на управляващата партия в Луцк и завзеха правителствените сгради в Закарпатието. Влаковете от Лвов и от други западни градове към Киев бяха спрени заради проблеми с поддръжката. Междувременно кметът на Киев Володимир Макийенко напусна Партията на регионите на Янукович в знак на протест срещу насилието и пусна затвореното от властите метро. Други 12 депутати пък призоваха полицията да спре да използва бойни патрони.
Избухнаха и поредните взаимни обвинения. Демонстранти се оплакаха, че снайперист и стрелял срещу тях. От вътрешното министерство контрираха, че снайперист е стрелял от Площада на независимостта срещу полицаите и е ранил 20 от тях. Силите за сигурност обявиха също, че активисти от протестиращите са заграбили над 1500 пушки и 100 хил. бойни патрона от военни бази, складове и държавни учреждения. А лидерът на опозиционната партия „УДАР“ – Витали Кличко, призова армията да вземе страната на народа.
Полският премиер Доналд Туск алармира, че Украйна е на прага на гражданската война. Щатският президент Барак Обама хвърли цялата вина за размириците и насилието върху правителството и обяви, че ще наложи санкции на виновниците за жертвите. Противно на Обама Русия обвини за сблъсъците „екстремисти“ и „радикални елементи“, които искат да провокират гражданска война. Руският външен министър Сергей Лавров заяви, че заплахите на ЕС и на САЩ за санкции окуражават опозицията да предявява неприемливи претенции, което граничи с „изнудване“.
Европейският съюз се оказа в задъдена улица и бе принуден да се намеси по-решително след няколкото месеца на симулирана активност. Общността изпрати в Киев външните министри на Франция Лоран Фабюс, на Германия – Франк-Валтер Щайнмайер , и на Полша – Радослав Сикорски, за спешни преговори с Янукович и за изработване на споразумение за решаване на конфликта. След проведеното среднощно съвещание на 20 срещу 21 февруари пратениците се върнаха в Брюксел, но отказаха всякакви коментари, преди президентът да подпише пакта. В него накратко било записано, че през септември в Украйна трябва да се проведат избори за промяна на конституцията, а през декември – за парламент и за президент, съобщи на 21 февруари агенция „Интерфакс“, позовавайки се на парламентарния шеф на управляващата партия Александър Ефремов. Целта е да се върне конституцията от 2004-а, която ограничава правата на държавния глава и дава повече власт на премиера.
Междувременно министрите на външните работи на ЕС решиха да замразят активите на украински представители на властта, да им откажат визи за пътуване на територията на общността и да отменят експортните лицензи за съоръжения за борба с тероризма, използвани срещу демонстрантите. Международната рейтингова агенция „Стандард енд Пуърс“ понижи кредитния рейтинг на Украйна на „ССС“ с отрицателна перспектива заради политическата нестабилност, която може да попречи на страната да обслужва задълженията си.
Оттук нататък въпросът е кой ще плаща сметката? Киев има нужда от финансова помощ, за да продължи да плаща по държавните облигации за 17 млрд. щ. долара, които трябва да се погасят до края на 2015-а, включително и краткосрочни ДЦК за 1 млрд. долара с падеж през юни. Досега единствено Русия отпускаше по някой и друг кредит, но при създалото се положение спря кранчето. Това означава, че е ред на Евросъюза да го отвори отново – твърде съмнителна мисия, като се има предвид огромната неприязън, особено на Германия, да харчи парите на данъкоплатците.
