За да избегне пълния финансов колапс, Украйна се нуждае незабавно от поне 5 млрд. евро външна помощ. „За доставяния от Русия природен газ трябва да бъдат платени 1.3 млрд. евро, още 870 млн. евро са погашения към МВФ, няма с какво да се платят пенсиите и заплатите в държавния сектор“, пресметна британският вестник „Таймс“. Вероятността от неконтролируем фалит на тази държава вече е „повече от 50%“, според оценките на финансовите пазари по света.
В началото на февруари външният украински държавен дълг е бил над 140 млрд. долара (137 млрд. долара преди Коледа 2013-а). Това е огромна сума, равна на 80% от БВП на страната за миналата година, който е 176 млрд. долара. В същото време валутните резерви на централната банка са далеч под санитарния минимум – едва 17 млрд. долара, и продължават да се топят като снежна топка. При все че през 2013-2014-а има погашения от 5.5 млрд. долара външен дълг, от които 3 млрд. краткосрочен към МВФ и още 1 млрд. долара към швейцарското поделение на руската банка ВТБ. Всичко това поставя под съмнение дори краткосрочната способност на Киев да обслужва външния си дълг без продължително и твърде щедро външно рефинансиране. А има и друго неотменимо валутно перо – за най-належащия внос, за който няма как да не се мисли.
Само за 2013-а дефицитът по текущата сметка на Украйна е бил 4.765 млрд. долара, а по платежния баланс (износ и външно финансиране без внос) – 1.617 млрд. долара. Бившият икономически съветник на украинското правителство Андерс Аслунд обаче изтъква, че дефицитът на държавния бюджет достига реално 8% от БВП – почти 2% над официалните данни. Освен това отсъствието на инвестиционен рейтинг за страната не й позволява да заема нормално пари на външните пазари, без да плаща мрачна и непосилна рискова премия, която изтрива ясната граница между кредитор и лихвар. Не й позволява и да преструктурира външните си задължения, намалявайки натиска от краткосрочните заеми, които освен това са и на висока цена.
Още по-зле изглежда консолидираният баланс за периода 2014-2015 година. Става дума за 12.9 млрд. долара неотменими платежи по падежирани украински облигации, като тази сума не включва погасяването на стари дългове към Русия.
На този фон продължава да се засилва бягството на капитали и назряват остри проблеми с валутния курс и инфлацията. В четвъртък, 26 февруари, гривната рязко падна до нива от 11.4 гривни за долар и 15.57 гривни за евро. Което беше ясен сигнал, че Киев навлиза в спиралата на продължителна обезценка за националната валута.
При тази ситуация бяха предприети някои на пръв поглед естествени, но и не съвсем ясни докрай действия на новите украински управници по поддържането на минималната платежоспособност на държавата. Изпълняващият задълженията на вицепремиер Александър Вилкул блокира две министерства – на инфраструктурата и на регионите, както и водещи държавни фирми като „Укрзализници“и „Укравтодор“, забранявайки им да плащат каквото и да е друго освен заплати. Ще се плащат ли обаче горивата и енергията, транспортът, услугите, инвестициите…?
Според временния украински финансов министър Юрий Колобов, за да се съвземе поне малко, през следващите две години е необходимо Украйна да получи най-малко 35 млрд. долара помощ, и то половината от тях по най-бързия начин. Само че това предполага обединяването в едно на три съвършено различни финансови операции, струващи много пари: поддържането на вноса; преструктуриране и погасяване на краткосрочните задължения; дългосрочно финансиране на държавните инвестиции с паралелно натрупване на валутни резерви, които биха поддържали държавата поне 45 дни без външна помощ или някакви доходи от износа на стоки и услуги.
Но нека не забравяме все пак, че пасиансът, наречен „Спасяването на Украйна“, се играе с няколко колоди карти – политически, законодателни, финансови…
Какво иска МВФ за парите си
1. Повишаване на пенсионната възраст за украинците – с две години за мъжете и с три – за жените. Премахване на правото на ранно пенсиониране и на принципа една година да се смята за две в опасни предприятия.
2. Премахване на специалните пенсионни обезщетения, които се разпределят на учени, държавни служители, ръководители на държавни предприятия. Ограничаване на пенсиите на работещите пенсионери. Офицерите в армията да се пенсионират на 60 години.
3. Повишаване на цената на газа за общинските предприятия с 50%, както и двукратно за частните потребители. Увеличение на цената на електроенергията с 40 процента. Да се позволи свободно ценообразуване за комуналните услуги. Да се разреши увеличение на цените, съответстващо на ръста на цените на природния газ. Увеличаване на акциза върху бензина с 60 евро.
4. Отмяна на облекченията и повишаване на данъците върху транспорта с 50 процента. Да не се увеличава жизненият минимум, балансиране на социалното положение с точкови субсидии.
5. Да се приватизират всички мини и да се премахнат всички субсидии. Отмяна на всички облекчения за общински комунални услуги, транспорт и други неща. Анулиране на държавна подкрепа за безплатна храна и учебници.
6. Ограничаване на практиката на опростено данъчно облагане. Премахване на освобождаването от ДДС в провинцията. Задължаване на аптеките и фармацевтите да плащат ДДС.
7. Вдигане на мораториума върху продажбата на земеделска земя. Отмяна на субсидиите за производителите на свинско и пилешко месо.
8. Намаляване на броя на министерствата до четиринайсет. Да има само един вицепремиер. Да се премахне постът министър на кабинета. Да се подчинят всички държавни органи на министерствата. Данъчната администрация, митниците, Държавният фонд за собственост да влязат в Министерството на финансите.
9. Да се ограничат прекомерните възнаграждения на държавните служители.
10. Обезщетенията за безработица следва да бъдат давани само след минимален период от шест месеца работа. Болничните да са 70% от заплатата, но не под нивото на жизнения минимум. Болнични да се плащат след третия ден на заболяването.
