Въпреки обещанията за ограничаване на възнагражденията на банкерите, много от големите банки ще продължат да плащат тлъсти бонуси. Новината разпали за пореден път обществения гняв срещу тази практика, която мнозина определят като главната причина за финансовата криза. Опитите на Европейския съюз да регулира заплащането в банковия сектор с въвеждането на таван се оказва напразно усилие, след като банките бързо намериха начин да заобиколят ограничението.
Така например най-голямата британска банка „Ейч Ес Би Си“ (HSBC) обяви, че тримата топизпълнителни директори на институцията ще получават „фиксирани надбавки“ на стойност около 130% от заплатите им за тази година. Главният изпълнителен директор Стюарт Гъливер ще вземе допълнителни 1.7 млн. паунда към заплатата си от 1.25 млн. паунда, а общият размер на раздадените бонуси за 665 служители ще достигне астрономическите 2.4 млрд. паунда.
Редица други световни банки също кроят планове за допълнителни парични стимули на служителите си в Европа. А всички, или поне по-голямата част от тях, се очаква да последват HSBC и да поискат одобрението на акционерите за увеличаване на бонусите до два пъти размера на основното възнаграждение. Така банките в рамките на закона успешно заобикалят заложения от Брюксел таван, според който годишните бонуси могат да бъдат до 100% от базовата заплата, или до 200%, но със съгласието на акционерите.
Разбира се, „Голдман Сакс“ (Goldman Sachs), банката, която създаде най-сложните деривативи, опции, суапове и други финансови инструменти, изобрети също и пищна схема на заплащане, която ще оцелее и при най-силната атака от страна на Брюксел. Стотици топбанкери на Goldman Sachs ще бъдат включени в нова структура за променливо плащане, която заменя бонуса с месечни „надбавки, базирани на позицията“. Гигантът на Уолстрийт е изготвил планове, които ще му помогнат да заобиколи европейската регулация и да възнагради задоволително банкерите си в лондонското Сити. До момента е известно, че надбавките ще бъдат изплащани всеки месец в зависимост от „икономическите условия“. Така кредиторът си запазва гъвкавостта по отношение на възнагражденията и същевременно ще е подготвен за следващия голям спад или подем на икономиката.
Дори закъсалата „Роял Бенк ъф Скотланд“ (RBS) получи одобрение да изплати на своите топбанкери 576 млн. паунда бонуси, въпреки загубата от близо 8.2 млрд. паунда за 2013 г. – най-голямата загуба, откакто банката получи спасителен заем от правителството през 2008 година.
Тази трайна привързаност към големите бонуси повдига въпроса дали банките въобще са научили нещо от финансовата криза? Но по-интересният въпрос е: защо са толкова привързани към бонусите, след като има доста доказателства, че те често им причиняват повече вреди, отколкото ползи.
Според някои анализатори и изследвания по темата, банкерите не могат да се откажат от бонусите, тъй като са пристрастени към тях. Психолози твърдят, че хората, които притежават значително богатство, показват сходни характеристики като пристрастените към наркотици или алкохол.
От друга страна, банкерите се чувстват ощетени, ако бонусите им са по-малки от тези на колегите им в индустрията или са по-ниски спрямо предходни години. Това донякъде обяснява и стремежа за непрестанно увеличаване на възнагражденията с нарастването на трудовия стаж в определена компания. Неприятният страничен ефект от това сравнение е възникването на „бонус култура“, която движи все по-нагоре възнагражденията за целия сектор, независимо от производителността и печалбата. Всеки банкер иска да се чувства справедливо възнаграден и да не се „прецака“ спрямо колегите си в други финансови институции. А резултатът от всичко това е надпревара за бонуси, които се възприемат като оценка за суперталанта на висшия мениджмънт.
Предвид тези вредни ефекти, възможно ли е банкерите да се освободят от лошия навик? Съществуват някои доказателства, че нещата започват да се променят и много от големите европейски банки наистина се опитват да намалят парите за висшите мениджъри, но продължава да липсва воля за това. Други пък никога не са практикували този вреден навик. Така например шведската „Свенска Ханделсбанкен“ (Svenska Handelsbanken) никога не е плащала бонуси на своите банкери (с изключение на малък брой служители в отдела за инвестиционно банкиране) и въпреки това надминава своите конкуренти и се доказа като една от водещите банки в скандинавските страни и една от най-рентабилните в Европа в продължение на десетилетия.
