Подбор на истински специалисти, които да подпомогнат икономиката на страната, или пореднaта нагласена надпревара за разпределяне на сладки местенца в търговските ни представителства в чужбина ще ни предложи Министерството на икономиката и енергетиката? Без много шум, със заповед на Драгомир Стойнев от януари тази година, е обявен
външен конкурс за подбор на по един представител
за службите ни по търговско-икономическите въпроси в столицата на Босна и Херцеговина – Сараево, в Милано – Италия, Сао Пауло – Бразилия, Будапеща – Унгария, Москва – Русия, и в Одеса – Украйна.
Изискванията към мераклиите са да имат висше образование -магистър, придобито в областта на социалните, стопанските, правните, техническите науки и науките, свързани със сигурността и отбраната, отлично писмено и говоримо владеене на официалния език на съответната държава, за която се кандидатства, компютърна грамотност, комуникативни умения, минимален трудов или служебен стаж от шест години, опит в областта на външноикономическите отношения -минимум четири години, познания за икономическото развитие на държавата и на двустранните отношения на България с нея и т.н.
Интересно е условието, че за обявените процедури не могат да кандидатстват служители на икономическото ведомство, които вече са получили удължаване на срока на първоначалната си командировка или пък имат по-малко от две години реално отработено време от предишен задграничен мандат. Което на практика елиминира голяма част от кадрите, назначени по време на предишното управление.
В момента търговски представител в Сараево е Венцислав Стоянов. Досега той не е впечатлил с някаква инициатива, която да улесни търговските взаимоотношения между двете страни. Същото може да се каже и за аташето ни в Одеса Илиян Костов. Далеч по-интересна фигура обаче е Чавдар Адамски. Той е бивш строителен предприемач, който след няколко спорни строежа в центъра на столицата през 2007-а зарязва бизнеса. Но пък с идването на ГЕРБ на власт изненадващо бе избран за наш търговски представител в най-големия индустриален център на Италия – Милано. В бранша се носи клюката, че неговото място вече е „резервирано“ за
рекордьора по работа като търговски представител
в чужбина Бойко Къдринов, известен с това , че е бил „забравен“ в търговското ни представителство в Рим от 1994-а до 2001 г., а след това от 2004-а до 2012-а. А доколко на клюките може да се вярва, вероятно скоро ще разберем.
Търговското ни аташе в Сао Пауло е Костадин Стойчев, който също бе назначен през 2012-а. В унгарската столица Будапеща пък в момента нямаме служба, отговаряща за търговско-икономическите въпроси. Такава съществуваше до 2010-а, но при управлението на ГЕРБ някак между другото изчезна от небосклона.
Най-интересно е
какво ще се случи с бройката, предвидена за Москва
Сега в руската столица има три търговски аташета – Янко Янакиев, Димитър Заяков и Катя Жекова, която отговаря за туризма. „Най-стабилен“ за службата си изглежда Янакиев. Той бе назначен през есента на 2013-а от кабинета на БСП и ДПС след по-малко от година престой в икономическото министерство и предишен мандат в Москва. Янакиев е доктор по металургия, но хора, които го познават, твърдят, че има сериозни познания в сферата на българо-руските икономически отношения. Колкото до останалите две търговски аташета, „БАНКЕРЪ“ вече е писал, че между тях има сериозен конфликт. След като друг наш добър познайник – Илиян Цонев, бе назначен за ръководител на Центъра на българската промишленост в Москва, тихомълком и без да е ясно по какви критерии на неговото място бе сложена Жекова. По наша информация това не се е понравило особено на Димитър Заяков, който открито демонстирал обидата си, че е бил пренебрегнат. Сега обаче гордиевият възел може да бъде разсечен, като един от двамата си стегне куфарите за България.
Иначе за издръжката на всички тези хора отиват немалко пари. Съдейки по публикувана преди време в медиите информация, престоят на Катя Жекова в Москва е струвал през 2012 г. на държавната хазна 32 336 евро. В сумите са включени разходите по поддръжката и оборудването на лични офиси, наеми, пощенски и телекомуникационни услуги, битови сметки, застраховки, командировъчни и останалите харчове извън заплатата, която Жекова получава.
Освен публичния конкурс ведомството на Стойнев е обявило и вътрешен, научи „БАНКЕРЪ“ – за дългосрочно командироване на служители от държавната администрация в Букурещ, Мюнхен и Франкфурт на Майн, както и в столицата на Йемен – Сана.
И в този случай ситуацията е доста интригуваща. В последните си дни правителството на ГЕРБ продължи за пета година мандата на Бронислав Денев, заминал без конкурс за Букурещ през юли 2009-а. По същия начин бе удължен престоят и на Петър Георгиев в Мюнхен, който е там още от 2008-а. А във Франкфурт на Майн имаме двама търговски представители – Румен Бонев, отговарящ за икономическите въпроси, и Пламен Бакалов, ангажиран с привличането на туристи.
Изпращането на нов човек в Йемен
също буди недоумение. Реално освен търговско аташе Христо Кулински е и временно управляващ състава на мисията ни там. Ситуацията в арабската република е доста напрегната. През 2012-а тогавашният ни посланик Борис Борисов бе почти отвлечен в центъра на столицата Сана. Той бил в колата със съпругата си, когато трима въоръжени мъже се опитали да го похитят. Дипломатът бе с наранено око от счупените стъкла на автомобила, по който нападателите стреляли с „калашник“.В същото време обаче Йемен е държавата, купуваща най-много българско оръжие, показва докладът за 2010 г. на междуведомствената комисия за експортен контрол. Общо до въпросната година тя е напазарувала от София автомати и боеприпаси са 89 117 990 евро. Но по последни данни на Министерството на икономиката за първите девет месеца на миналата година експертът за Йемен е за едва 600 хил. долара, а вносът е кръгла нула.
Сегашните конкурси изобщо не се връзват с идеите, които Драгомир Стойнев лансира напоследък „Смятам, че нашите търговски представители в Европейския съюз трябва да бъдат пренасочени към други държави. Общността наистина е нашият най-голям партньор, но считам, че българският бизнес вече трябва да е направил необходимите връзки и може сам да намира пазари. Понеже ние не можем да увеличаваме щатовете на търговските представители, те трябва да бъдат пренасочени към държави с висок икономически растеж, където има и пари. Това са страни от Азия, Северна Африка и от бившия Съветски съюз“, каза неотдавна икономическият министър за „БАНКЕРЪ“. Но най-неприятното е, че всички
тези назначения отново се правят на тъмно
– от една атестационна комисия, съставена от няколко чиновници, които са едни и същи от години. С надеждата да хвърлим малко светлина отправихме няколко въпроса към Министерството на икономиката и енергетиката, като например: „Какви са мотивите за обявяване на процедурата, приключила ли е вече тя и избрани ли са представителите?“, а също и „Защо за дестинациите Румъния, Германия (Мюнхен), Германия (Франкфурт на Майн) и Йемен е избран метод за подбор чрез вътрешен конкурс?“. Но до редакционното приключване на броя така и не получихме желаните от нас отговори. С подобно отношение по тази тематика съвсем не се сблъскваме за първи път. То обаче води само до нови въпроси и още по-големи съмнения, че доминото с бизнес аташетата пак се реди по партийному и по нашенски, а не с оглед интересите на страната.
