„Космически“ нарекоха санкциите, заложени в проекта за поправки на Закона за пазарите на финансови инструменти, (ЗПФИ) инвестиционните посредници. Документът е на работната група към КФН е публикуван на сайта на Комисията за финансов надзор (КФН) за публично обсъждане.
Най-страховитата промяна е в глобите: за физически лица – от 2 хил. до 10 хил. лв., а за юридически – до 10% от годишните приходи от дейността.
„Това може би е адекватна санкция за някоя голяма английска или френска банка, но за български посредник е прекомерно“, коментира Любомир Бояджиев, председател на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП). Според асоциацията плащането на подобна санкция е свързано с последващо затваряне на бизнеса.
Това обаче не е всичко. Освен т. нар. ПАМ (принудителни административни мерки) за конкретно извършени нарушения, КФН си е поставила амбициозната задача – да прогнозира нарушенията.
Това е абсурдно – някой да се наказва за потенциални бъдещи нарушения, коментира Йордан Моллов, управител на посредника GM. По този начин регулаторът ще може един вид превантивно да глобява за все още неизвършени нарушения, което е доста спорно. Особено като се имат предвид разтегливите понятия като „обосновано предположение“ и „сходен риск“, на които ще се базират подобни решения. Така погледнато, абсолютно всеки посредник е потенциален нарушител и може да бъде санкциониран.
Моллов обърна внимание и на факта, че е оставена вратичка КФН да санкционира посредници групово, на база на сходните им рискови профили. „Такива неща със сигурност и Янукович не е правил“, допълни Моллов.
Той съжали, че според него отпорът на тази законодателна свирепост не е достатъчно силен, защото хората най-вероятно са понаплашени от антибизнес практиките и политиките досега, което струва доста лицензи в бранша и проблеми за оцеляващите. Но законовите промени, които засилват функциите и глобите на Комисията за финансов надзор, могат да доведат до административен произвол, смята той.
Промените са във връзка с хармонизацията на местното законодателство с европейското в областта на надзора над капиталовия пазар. Идеята на Брюксел е да затегне контрола върху играчите, за да се застрахова срещу нова финансова криза, но прекалените рестрикции силно притесняват играчите на нашия пазар. Унификацията между различните страни членки обаче оставя широк „марж“ за реакция от страна на надзорните органи и тук другото голямо опасение на поднадзорните лица – че КФН си оставя широко поле на действие по лична преценка, пък е предпоставка за административен рекет и стимул за корупция.
Предвидена е и възможността да се отнема лиценз на посредник, ако мотае надзора, като не представя изисквана информация или представи непълни, неясни или противоречиви данни.
Другият голям проблем, който посредниците виждат, е в това, че отново се правим на по-католици от папата. Не стига строгостта на Брюксел, но и на местна почва изискванията се утежняват. Така кръгът от нарушенията, които ще се санкционират максимално, е разширен, а Комисията за финансов надзор ще може да посяга към лицензите на посредниците в много повече случаи.
И още нещо, много важно. Председателят на КФН често прави асоциация с управителя на БНБ Иван Искров по отношение на статута им, избора на заместници, отношението им към финансовата стабилност (спомнете си за „единния фронт“ срещу опитите на финансовия гуру на ГЕРБ Симеон Дянков да опразни „Сребърния фонд“). Подготвените промени обаче водят до бъдещо разминаване между рестрикциите в банковия и небанковия сектор. Инвестиционните посредници ще понасят много по-тежки удари от колегите си от банките, предлагащи същите инвестиционни услуги.
