Съдийският съюз отново гръмна срещу онези, които посягат на авторитета на съдебната власт. Сега мишената се оказа вторият човек в Първановото АБВ – Румен Петков. Червеният отцепник изригна срещу отказа на Софийския районен съд да образува дело по жалбата му за клевета във вестникарска публикация. Петков тръгнал да търси правата си по съдебен ред заради написаното, че се срещал с Бойко Борисов в Банкя.
За да откаже да започне такова дело, съдията Мирослав Георгиев приел, че подобна среща не е позорящ факт. Прав е съдията – Борисов е титулярен обект на обожание вече цяло десетилетие, а Петков изведнъж решава, че е опозорен от информация за среща с него. И в опит да измие позора, открива недъзите на съдебната власт. Щял да разпрати отказа на районния съд до Висшия съдебен съвет и „до всички в Брюксел“.
Слушаш Петков и си представяш риба, която внезапно открива, че около нея е мокро. Бива ли да чака изхода на едно делце от частен характер, за да го постигне просветлението за качествата на съдебната ни система? Сега ли открива, че в съда има „недоразумения“, които формират вътрешното си убеждение „по съображения извън делото“? Та това е АБВ-то на родната действителност. И Румен Петков летеше волно над нея като знаков кмет, като висш партиен функционер и като вътрешен министър. Въобще беше управляващ редом с Първанов, чиято партийна и президентска кариера съвпадна с небивал разцвет на съдебната независимост.
Но човек, докато е жив, все се учи. Сега на Петков му предстои „удоволствието“ да търси защита от ВСС по висящо дело. Предстои му и защита на правата по реда на инстанционния контрол. А в Софийския градски съд всичко е възможно. Там може да се окаже, че въпросната среща е най-позорното нещо на света дори никога да не се е състояла.
Похвална е все пак пионерската възбуда на опозорения абевеец. Но ако разчита да разтърси ВСС с новината, че за българския съдия лъжата и прилагането на двойни стандарти не са проблем, тежко се е объркал. Съветът е от стара коза яре… също като Петков, Първанов и Борисов.
