В набиращите скорост дебати по проекта за промени в Закона за потребителския кредит представителите на БНБ и на Министерството на финансите поставиха един много важен въпрос, на който в. „БАНКЕРЪ“ обръща внимание от началото на годината. А именно, че няма логика ипотечният кредит да се дефинира в закона за потребителския. По ред причини коя от коя по-важни. Но какво се случи в сряда (26 февруари) на заседанието на парламентарната Комисия по икономическа политика и туризъм? Пред нея заместник-министърът на финансите Людмила Елкова заяви: „От името на министъра на финансите и министъра на икономиката и енергетиката ние приветстваме усилията на народните представители да внесат баланс във взаимоотношенията между банките и техните клиенти. Даваме си сметка колко дълъг път е изминат, за да се стигне до спокойния тон, с който сега се обсъжда тази чувствителна тема, и затова поздравяваме народните представители. Имаме обаче някои концептуални забележки. Обръщам внимание на факта, че Европарламентът прие Директива за ипотечните кредити, която скоро ще бъде обнародвана. В нея пише, че имаме две години, за да я въведем в нашето законодателство. В проекта за изменение на Закона за потребителския кредит, който комисията сега обсъжда, понятието за жилищни и ипотечни кредити няма нищо общо със записаната в европейската директива терминология за ипотечен кредит. В този смисъл може би е добре да се изчака с уреждането на тези взаимоотношения, доколкото те трябва да са стабилни и дългосрочни. Няма никакъв смисъл да приемаме нещо, което след това ще трябва да променяме“.
Мнението на Елкова бе подкрепено от подуправителя на БНБ Димитър Костов, който заяви: „Искам да потвърдя, че има висока степен на готовност на закон, който да въведе изискванията на европейската директива в нашето законодателство. Експертите на БНБ работиха много по създаването на самата европейска директива и след приемането й ние ангажирахме техния потенциал в изготвянето на съответния проектозакон, който да я въведе у нас“.
Фактическата обстановка по законовото уреждане на ипотечните заеми в момента изглежда така: има проектозакон, подготвен от БНБ. Процедурите по внасянето му изискват той да бъде представен от Министерството на финансите или от Министерството на икономиката и енергетиката в Министерския съвет и след като правителството го одобри, да влезе за гласуване в парламента. При това положение напълно резонен е въпросът защо в момента трябва да бъдат приемани промени в Закона за потребителския кредит, с които да се дефинира ипотечният заем? Отговорът е простичък и няма нищо общо с икономимическата или финансовата логика. Депутатите от управляващото мнозинство вкарват промените в закона, за да демонстрират пред хората, че изпълняват поетите си ангажименти – да внесат баланс и равнопоставеност във взаимоотношенията между банките и техните клиенти. Точно на това наблегна депутатът от „Коалиция за България“ Румен Гечев, който от името на вносителите представи на 26 февруари проекта за изменение на Закона за потребителския кредит пред парламентарната Комисия по икономическа политика и туризъм. В изложението си той за пореден път акцентира върху основните промени.
Поставяне на лихвата на пазарна основа
„Подчертавам, че във всички останали 27 държави от ЕС лихвата по кредитите се формира въз основа на два компонента – фиксиран, който се определя от самата банка кредитор и в който ние не се намесваме. А другият компонент е променлив. Ние предлагаме този променлив компонент да бъде съобразен с европейската практика – въз основата на ЛИБОР, ЮРИБОР и СОФИБОР или други индикатори или показатели, публикувани от БНБ и от НСИ. Целта е определянето на този плаващ компонент да се формира независимо от кредитодателя и кредитополучателя. С нашето предложение интересите на двете страни се балансират“, каза Гечев.
Тук обаче той бе репликиран не от някой друг, а от представители на гражданските организации, участващи в заседанието на комисията.
„Какъв ще бъде ефектът от въвеждането на пазарни индикатори като ЛИБОР, ЮРИБОР и СОФИБОР при формирането на лихвите, след като тези индикатори сега са на историческо ниски нива“, попита председателят на Асоциацията на потребителите на банкови и финансови услуги Васил Кендов. Според него възможността да се ползват и други индикатори, публикувани от НСИ и БНБ, дава възможност за големи неясноти. „Комбинацията от тези индекси няма да бъде разбрана от потребителите. Голям проблем е информираността на клиентите. Отменят се членовете, които задължават банките писмено да уведомят клиентите, че променят лихвата. Как клиентът ще следи, че лихвата е променена. Това означава, че той ежедневно ще трябва да се рови в интернет, за да види как се променят ЛИБОР, ЮРИБОР и СОФИБОР“, заяви Кендов.
Гечев обаче бе подготвен за подобни възражения и ги отхвърли спокойно и аргументирано. „Някоя банка може да реши да включи в плаващия компонент на лихвата и индикатора инфлация, както става в други европейски държави. Но ако използва такива показатели, публикувани от БНБ или НСИ, тя трябва да ги включи в модела за изчисляване на лихвата, който се описва в договора за кредит.
Тази плаваща лихва няма да се променя всеки ден
Европейската практика е тя да се променя през един или три месеца. Според мен, тъй като в България няма валутен риск заради валутния борд, това преизчисляване трябва да става на три месеца. ЮРИБОР и ЛИБОР се публикуват от БНБ пък и от повечето сайтове и аз мисля, че всеки един човек, взел кредит, би трябвало да се интересува поне един път месечно как се променят свързаните с него индикатори. А ако не иска да го прави, това си е негов проблем, все пак сме в 2014 година. Вярно е, че някои банки могат да направят сложна комбинация от индекси. Те обаче ще са длъжни предварително да запознаят клиента със структурата на тази комбинация и с начина на изчисляването, заложен в нея. И ако клиентът не е съгласен с тези условия или не ги разбира, може да се обърне към друга банка, където ще разбере и приема лихвените условия“, каза депутатът от „Коалиция за България“.
Както можеше да се очаква, той забрави да даде мнението си за ефекта върху цената на кредита от въвеждането на ЛИБОР, ЮРИБОР и СОФИБОР при формирането на лихвените равнища. Ние обаче ще му дадем отговора, който и Кендов знае. Влезе ли в сила това изискване, цената на новоотпуснатите заеми през следващите години ще расте, и то автоматично заради повишаването на въпросните индекси. И за този негативен за кредитополучателите ефект българските банки няма да носят вина.
Вторият важен момент в предложението за промени в Закона за потребителския кредит е, че според Гечев тези изменения ще създадат
конкурентна среда при ипотечните кредити
„Повечето банки са въвели такса за предсрочно погасяване, която в предишни години бе 5%, сега е слязла до 4%, но тъй като между лихвите по ипотечните кредити на банките няма такива разлики от 4 или 5%, въпросната такса на практика закрепостява ползвателите на ипотечен заем. Точно затова, следвайки практиката на европейските страни, ние предлагаме да се въведе правилото, че ако кредитополучателят реши да погаси предсрочно задължението си, преди да е платил дванадесетмесечни вноски, той ще плати такса от 1 процент. Във всички останали случаи няма да се плаща такса“, обясни Гечев. Но тезата му пак намери опонент в лицето на Кендов.
Той даде пример с развитието на ситуацията при потребителските заеми, където преди време също имаше такса за предсрочно погасяване, която обаче бе ограничена. „Знаете ли какво се случи, когато в сила влязоха ограниченията? Преди тях таксите за управление на кредита бяха от 1-1.5 процента. След като бе въведено европейското ограничение на таксите за предсрочно погасяване, таксите за отпускане или за управление на кредитите се увеличиха до 2-3 процента. Та, ако запазите възможността банките да събират такси за управление, ефектът от намаляването на таксата за предсрочно погасяване ще е нулев, защото банките ще си събират парите през увеличение на таксите за управление, и то предварително, без значение дали ще погасите кредита преди изтичането на срока му, или не“, обясни Кендов. Тези негови думи Гечев дори не коментира.
Причината е, че банките винаги могат да измислят нова такса, с която да компенсират загубите си от отменената такса. Ако пък бъдат забранени всички такси по подобни заеми, което не кореспондира с принципите на пазарната икономика, банките ще покрият загубите си, като увеличат твърдата надбавка в лихвения процент. И това ще важи за всички заеми, които тепърва ще се отпускат. С други думи, няма да пострадат онези клиенти, които вече са взели кредит, а тези, които тепърва имат намерение да получават заеми.
Гечев заяви, че в проектозакона ще има текстове, които ще задължават банките да предлагат на клиентите избор за ипотечния заем, който да вземат. Те ще могат да избират дали да вземат заем, който да изплащат до пълното му погасяване, или да получат кредит, който с продажбата на заложения имот ще се смята за изплатен. Представителите на гражданските организации веднага контрираха, че цената на втория вид заеми ще бъде толкова висока, че едва ли някой ще ги предпочете. Но Гечев заяви, че задачата на народните представители е да дадат на клиентите право на избор, а всеки човек сам ще решава какво да прави. „Ние в търговските взаимоотношения между банка и клиент не може да се бъркаме“, каза Гечев.
На заседанието се чуха и много
наистина странни предложения
от гражданските организации. Председателят на Съюза на пострадалите от банки, финансови институции и съдебни изпълнители Димитрин Вичев например поиска тримесечен и шестмесечен мораториум върху всички изпълнителни дела. Но неговата лична трагедия няма как да му подскаже друго. Ако обаче предложението му бъде прието, ще доведе до фалит на държавата, защото всички длъжници, в това число и тези, които в момента са редовни, ще спрат да плащат.
Неслучайно подуправителят на БНБ Димитър Костов заяви: „Искам само да обърна внимание, че становищата, които се изслушват тук, са само на една част от потребителите на банкови услуги – на кредитополучателите. Само че по-голямата група потребители на банкови услуги са депозантите. И не е нужно да се оглеждаме много назад и много встрани, за да видим, че реакцията на групата на вложителите е малко по-различна от тази на кредитополучателите. Затова апелирам, когато се предлагат законодателни решения, да се търси устойчивият баланс между интересите на вложители и кредитополучатели. Защото от това, което чух, има и полезни идеи, но има и такива, които могат да взривят не само банковия сектор, но и икономиката на страната“.
Въпреки несъгласието на институциите парламентарната комисия прие закона на първо четене и му даде зелена светлина за разглеждане в пленарната зала. А там отново ще бъдат поставени същите вече до болка познати въпроси за необходимостта от подобен закон, на който депутатите не могат да дадат икономически аргументирани отговори.
