Конституционният съд(КС) днес отклони четири от общо петте въпроса, зададени му за тълкуване от Пленума на Върховния касационен съд(ВКС) – все във връзка с подзаконовата компетентност на Висшия съдебен съвет (ВСС) в контекста на разделението на властите, съобщи „Правен свят“.
КС е приел да разгледа и изтълкува единствено въпроса, зададен под № 3: Може ли на ВСС да се възлага подзаконова компетентност във връзка с изпълнение на конституционните му функции за кадрово и институционално обезпечаване и ръководство на съдебната власт?
Конституционните съдии са приели, че по този въпрос има противоречива практика на самия съд и се налага тълкуване. Останалите въпроси обаче са отклонени поради липсана правен интерес, доколкото текстовете са ясни и не съществува правен спор, който да обоснове нуждата от тълкуване.
Става дума за следните четири въпроса, които на днешното заседание по допустимостта на делото КС е отклонил като недопустими:
1. Кой може да възлага подзаконова компетентност, при какви условия и с какъв акт?
2. Кому може да се възлага подзаконова компетентност и трябва ли тя да е съответна на функционалната компетентност на конституционно установения орган комуто се възлага?
4. Функционалните правомощия на министъра на правосъдието в сферата на съдебната власт, посочени в чл.1ЗОа КРБ, могат ли да бъдат разширявани със закон, в частност конституционосъобразно ли е да му се възлага подзаконова компетентност по отношение на функции, които не са му предоставени по Конституция, а принадлежат на друг конституционно установен орган, а именно на ВСС .
5. Следва ли да се тълкува чл.114 и чл.115 КРБ в смисъл, че централната изпълнителна власт притежава априори универсална подзаконова компетентност, включително спрямо сфери, в които по Конституция самата тя няма правомощия, включително ако тези правомощия се намират в сферата на друга власт, например на съдебната или по Конституция, или закон са възложени на други независими органи или институции, например на Конституционния съд, Българската народна банка, Сметната палата?
В българската Конституция липсват разпоредби, които по универсален начин да уреждат учредяването, възлагането и упражняването на подзаконова компетентност от конституционно установените органи, осъществяващи различни сфери от държавната власт, като въпросът е особено съществен по отношение на подзаконовата компетентност в сферата на съдебната власт с оглед на конституционния принцип за нейната независимост, пише в мотивите на искането.
В момента, след приемане на РКС № 10/2011 г., според което ВСС не може да има подзаконова компетентност, работата на съвета е силно затруднена, защото не може да приема свойствени му подзаконови актове по изпълнение на Закона за съдебната власт, а министърът на правосъдието с основание се дистанцира от тази дейност, отчитайки че ще надскочи правомощията, дадени му в чл.130а Конституцията, пише в мотивите. „Впрочем не само министърът на правосъдието, а и всички заинтересовани страни, конституирани по конституционно дело 6/2011 г., без изключение застъпват в становищата си тезата, че подзаконовата компетентност на ВСС трябва да му принадлежи, за да може да изпълнява възложените му в чл.129 и чл.1ЗО от Конституцията функции“, коментират още върховните съдии.
Според становището на пленума на ВКС, гласувано практически при пълно единодушие (от 90 съдии, участвали в заседанието, само 1 е бил против, а останалите 89 са го подкрепили), подзаконовата компетентност, освен с Конституцията, може да се възлага и със закон от Народното събрание според функционалната компетентност на съответния орган/институция. Конституционно недопустимо е изпълнителната власт да упражнява подзаконова компетентност за изпълнение на функционална компетентност, която не принадлежи на изпълнителната власт, а е възложена по Конституция или със закон на друга власт, орган или институция.
