Още с влизането си в сила новият Изборен кодекс предизвика хаос. При това не къде да е, а в органа, от който се очаква да организира честен и прозрачен вот за Европейски парламент.
В четвъртък, 6 март, Централната избирателна комисия (ЦИК) осъмна с трима души по-малко заради несъвместимост на длъжностите им с текстовете в приетия норматив. На извънредно заседание в сряда вечерта оставките си подадоха председателят Красимира Медарова, говорителят Бисер Троянов и колегата им Валентин Бойкинов. И тримата са действащи съдии, а новият изборен закон не позволява съвместяване на подобни позиции с постове в ЦИК. Именно поради тази причина освобождаването им е неизбежно, а молбите им за напускане вече са одобрени. Така Медарова запазва мястото си на съдия в Софийския апелативен съд, Троянов се връща във Върховния касационен съд, а Бойкинов – в Софийския градски съд. До назначаването на ново ръководство пък заседанията на комисията ще се водят от заместник-председателя Румяна Сидерова.
Според временното ръководство работата на комисията няма да пострада съществено, но някои партии се опасяват от провал на предстоящите частични местни избори, за които има издадени президентски укази. С орязания си състав ЦИК ще трябва да организира гласуването за кметове във варненското село Снежина, кюстендилското село Овчарци, пернишкото Богданов дол, както и в селата Изгрев и Сталево в Благоевградска и Хасковска област. Самият вот ще се проведе само след седмица, а ЦИК ще разполага с едва 17 души, които ще могат да вземат решения. Освен тримата съдии от ръководството отсъства и Сабрие Сапунджиева, която напусна комисията в края на септември миналата година, за да стане заместник-министър на правосъдието.
Предизвикателствата тепърва предстоят, но най-големите трудности ще са за новата избирателна комисия, която Народното събрание трябва да назначи до 20 март. По силата на новия кодекс ръководство трябва да изберат депутатите след публична процедура по изслушване и дебати в пленарната зала, за което логично са предвидени 15 дни. Веднага след това от комисията се очаква да поеме ангажиментите си по организирането на предстоящия евровот и почти светкавично да се заеме с изготвянето на куп документи. И в това нямаше да има нищо странно, ако в новите изборни правила не фигурираха срокове, които комисията може да изпусне още в първия си работен ден.
Смятането до 60 по принцип не е трудна работа, но при десетките дебати нито един депутат не обърна внимание, че когато чисто нов кодекс влиза в сила точно два месеца преди избори и предвижда 15 дни за съставяне на ЦИК, този орган всъщност ефективно встъпва в длъжност не по-рано от 45 дни преди датата на вота. Казано с други думи, изпълнението на всички задачи, които по закон трябва да се приключат преди 11 април, силно ще затрудни изборната администрация.
Според вече приетите текстове обаче ЦИК е длъжна да утвърди образците на почти цялата изборна документация (от информационните табла и табели във всички избирателни комисии до отличителните знаци на наблюдателите, застъпниците и представителите на партии, коалиции и инициативни комитети) не по-късно от 55 дни преди изборния ден. Тоест, ако вотът е на 25 май, ЦИК трябва да се е справила с ангажимента до 1 април. А ако започне работата си на 20 март, за самото изпълнение ще разполага с не повече от десетина дни. В случай че изборите бъдат насрочени седмица по-рано обаче, на 18 май, администрацията може да се окаже в цайтнот, защото с встъпването си в длъжност ще е изтървала поставените крайни срокове.
С почти същата светкавична скорост (но с 5 дни толеранс) комисията ще трябва да определи условията и реда, по които ще се обработват данните от гласуването в изборния ден. В зависимост от тези правила ще бъде избрана и фирма-преброител, която обаче ще се ангажира не само с хартиените бюлетини, но и с експерименталното машинно гласуване. Заради въведения преференциален вот и новата методика за отчитането му старите изисквания няма да свършат работа и комисията ще трябва да разпише чисто нови правила. Не успее ли, провалят се и самите избори, защото без указания за броене на гласовете на практика няма да има и изборни резултати.
Междувременно, не по-късно от 15-20 април (т.е. в рамките на около месец), ЦИК ще трябва да утвърди образеца и на новата интегрална бюлетина с преференции, заедно с всички изисквани по кодекс защитни знаци (вкл. дебелината на хартията, местата за печати на СИК, тъмните линии за гарантиране тайната на вота и т.н.). Нейно задължение ще е да определи и как да изглеждат кочаните, в които Българската народна банка да подрежда отпечатаните книжа, както и критериите, по които ще следи заедно с Министерството на финансите изпълнението на всички разпоредби. И трябва да е безгрешна, защото ако сбърка дори на едно място, може да блокира целия процес по отпечатване на бюлетините.
Разбира се, горните спешни ангажименти съвсем не отменят всички останали задачи, които комисията така или иначе трябва да свърши при организирането на предстоящия вот. На първо място, ще й се наложи да „преведе“ на разбираем език новите разпоредби, като издаде методическите указания за работа на избирателните комисии. Те трябва да са наясно как ще се провежда експерименталното машинно гласуване, как ще се работи със самата техника и как ще изглеждат електронните образци на хартиените бюлетини. Допълнителни указания ще се пишат и за новите правила, при които секционните комисии ще обработват жалбите на граждани и ще изваждат хора от забранителните списъци. Отделно избирателната комисия ще трябва да подготви и разяснителна кампания в средствата за масова информация, за да запознае гражданите с всички нови изборни правила.
