Щатският долар се обезцени драстично към еврото въпреки положителните новини за стопанството на страната.
Продажбите на дребно в САЩ са се увеличили с 0.3% през февруари – за първи път ръст през последните три месеца. Той показва, че потребителите са започнали да се абстрахират от суровото време, което ограничи потреблението по-рязко, отколкото се предполагаше първоначално.
Броят на новите молби за помощи при безработица пък е паднал неочаквано (с 9 хил.) през миналата седмица до най-ниската стойност след края на ноември 2013-а – 315 хил. към 8 март. Това е поредната оптимистична новина за пазара на труда, след като на 7 март се разбра, че през февруари броят на работещите на трудов договор американци се е увеличил със 175 хиляди.
Данните от тези два отчета тласнаха нагоре щатските борсови индекси – S&P 500 достигна 1871.8 точки в ранната сутрешна търговия в Ню Йорк на 13 март. През февруари индексът е добавил 4.3% към пазарната си оценка, заличавайки спада през януари.
Бившият председател на Изрелската централна банка и първи заместник управителен директор на МВФ – Стенли Фишер, който е предложен за заместник на шефа на Федералния резерв Джанет Йелън, заяви през седмицата, че щатското стопанство се нуждае от още стимули, за да се пребори с безработицата.
Валутни анализатори коментират, че спадът на зелените пари се дължи по-скоро на силата на единната европейска валута. Тя започна решителна атака в средата на миналата седмица, след решението на Европейската централна банка да не въвежда нови парични стимули в подкрепа на стопанството на еврозоната. След като успя да преодолее 1.3950 щ. долара за едно евро, сега се подготвя да „превземе“ и психологическата бариера 1.40 долара. В случай на успех можем да очакваме още по-бързо движение нагоре. Засега обаче единната европейска валута спря да си отдъхне преди решителния щурм и дори се върна към 1.39 щ. долара за едно евро.
Един от факторите, подкрепящ възходящия тренд, е засиленият капиталов приток в общността – признак за повишаване на доверието на инвеститорите в икономиката на блока. Не по-малко важни са и акциите на най-големите европейски банки, които мобилизират задгранични средства, за да подсилят капиталовата си база в хода на започналите масови проверки на счетоводните им книги. От политическите фактори, които традиционно предизвикват най-резки валутни колебания, безспорен „лидер“ е взривоопасната обстановка в Украйна, която принуждава инвеститорите да насочват повече пари в спасителни валутни убежища, едно от които е еврото.
Най-големи тревоги поражда положението в Китай. Последните данни потвърждават, че азиатският колос забавя оборотите. Индустриалният продукт на страната се е повишил с 8.6% през първите два месеца на тази година спрямо същия период на миналата – доста под прогнозите на експертите. По-нисък от очаквания е бил и растежът на продажбите на дребно.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата не беше особено активен. Средният дневен валутен оборот достигна 1720 млн. евро (3364 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 1.07% дял от купената и продадена валута.
