В началото на март модата на масовото изтичане на секретна информация стигна и до Франция. Местният скандал получи названието „Сарколийкс“, на името на основния обект на разобличенията – бившия президент Никола Саркози. Записи от негови разговори с подчинените му попаднаха в ръцете на журналистите. Онези обаче, които очакват разкрития в духа на Едуард Сноудън или Джулиан Асанж, ще останат разочаровани – публиката успя да научи само подробности за семейния живот на Саркози, както и за начина, по който се отнася към колегите си.
Първата част от аудиозаписите се появи във френската преса на 5 март. Файловете с разшифровките бяха публикувани в седмичното сатирично списание Le Canard Enchaine и новинарския сайт Atlantico. Всички беседи са записани с диктофон и датират от края на февруари 2011-а.
В публикуваните разговори Саркози говори пренебрежително за някои свои колеги, които му отговарят със същото. Но така или иначе не дават основания той да бъде заподозрян в някакви престъпления. Авторите на публикациите твърдят, че това е само първата част от стотиците часове компрометиращи аудиозаписи, с които разполагат.
С диктофон в джоба
Истинността на записите не предизвиква съмнения в никого. Известно е, че те са направени от бившия политически съветник на Саркози Патрик Бюисон. В продължение на няколко години той носел в джоба си диктофон по време на всички важни срещи. Така са записани разговорите и съвещанията с участието на президента и неговите съветници в Елисейския дворец, извънградската резиденция във Версай и на други места.
Саркози вероятно се е доверявал на Бюисон, защото близки на двамата описват отношенията им като приятелски. Самият бивш съветник твърди, че правил записите изключително с професионална цел – за да има възможност да изслуша повторно указанията на шефа си и да възпроизвежда точно цитати и мнения. Още повече че му било забранено да си води бележки на редица мероприятия. Защитникът на Бюисон – Уилям Голднадел, оправдава клиента си с думите: „Елисейският дворец не е църква. В останалите учреждения разговорите се записват“.
След като през 2012-а Саркози напуска Елисейския дворец, съветникът му унищожава част от записите. Останалите файлове, по думите на Бюисон, били откраднати. Според версията му това би могъл да направи някой от неговите роднини или познати. Как записите са попаднали в медиите ще установяват правоохранителните органи, Бюисон вече подаде заявление за кражба в полицията. На свой ред Саркози и съпругата му Карла Бруни подадоха иск в съда с настояване за незабавна забрана на обнародването на материалите. А политическите опоненти на Саркози тутакси се възползваха от публикациите. Арлем Дезир, първи секретар на управляващата Социалистическа партия, заяви, че разшифровките са свидетелство „за едно президентство, пълно с интриги, предателства, цинизъм, пари и презрение към държавата“.
В обкръжението на тъпаци
Записите показват, че Саркози и приближените му не се притесняват да говорят грубо по адрес на колегите си в лични разговори. Президентът например се изказвал нелицеприятно за своя премиер-министър Франсоа Фийон: „Не бива, разбира се, да го наричам пълно разочарование, но всички знаем какъв е той“. През февруари 2011-а Саркози дълго се колебае с кого да замени шефа на правителството, но в края на краищата не предприема нищо и Фийон остава до края на мандата.
Бюисон и друг президентски съветник – Анри Гено , стигат и по-далеч в разговорите си. Двамата без притеснение наричат колегите си „тъпаци“. Президентското обкръжение порицава изпратения в оставка министър на правосъдието Брис Ортефьо, че е „прекалено мил с магистратите“. Коментирайки възможните кандидатури за неговия пост, съветниците наричат свои колеги „катастрофа“ и дори „пълна утайка“.
Въпреки твърде откровените и дори груби изказвания единственият от вече публикуваните диалози, който изглежда подозрителен, е посветен на обсъждането на кандидатурата за поста министър на вътрешните работи. По онова време срещу Саркози се води разследване по подозрение в корупция. Президентът предлага за министерския пост Клод Геан, който тогава оглавява администрацията му. Бюисон изказва опасение, че оттеглянето на толкова важен чиновник от Елисейския дворец е може би неоправдано: „Предимството на Геан е, че през последните три месеца започна да разбира от редица въпроси (свързани с разследването), особено от онези, с които се занимава прокуратурата. Той вече се е забъркал в тази история“. Но въпреки тези предпазливи думи на Бюисон едва ли може да се направи извод за вмешателството на Геан в разследването.
Впрочем подчинените на Саркози също го оценяват критично. Бюисон например в отсъствие на шефа си нарича президентството му „две години на грешки и идиотизъм“.
Особено пренебрежително е отношението на президента и обкръжението му към журналистите. В пресата попадна запис на разговор между Саркози и съветниците му по темата. Веднъж президентът пита: „Не чуваме ли глупав кучешки лай (в двора на Елисейския дворец)?“. Бюисон му отговаря: „А, ти за журналистите ли?“.
На издръжка на жена си
Медиите предъвкват най-вече подробностите от отношенията на Саркози със съпругата му – топмодела Карла Бруни. На шега или не, жената на държавния глава съжалява, че й се е наложило да прекъсне кариерата си в модния бизнес: „Мислех, че се омъжвам за състоятелен човек (бракът е сключен през 2008-а, когато Саркози вече е президент)… Имах обаче твърде изгодни договори, сега нямам нищо“. Бруни роптае, че когато мъжът й излезе в оставка, ще й се наложи да го издържа със свои средства. Тя дори планира да печели от реклама на козметика, подобно на Джулия Робъртс и Шарън Стоун. Статутът й на първа лейди обаче я принуждава да се откаже от тези намерения.
На Саркози не му остава друго освен да припява на съпругата си и той разказва на своите съветници за семейния си живот. „Отношенията ни се подредиха така, че тя (Бруни) винаги поема плащането на сметките… Да, благодарение на брака станах богат.“ Забележката на Саркози предизвиква смеха на присъстващите.
Съдейки по аудиозаписите , Бруни често присъства на работните заседания на мъжа си и активно участва в обсъжданията, което далеч не допада на всички. След една подобна сбирка Бюисон се оплаква на свой колега: „Това е толкова тежко… Имам предвид присъствието й (на Бруни)“.
Каква ще е по-нататъшната съдба на записите и дали светът ще види нови „разобличения“ за Саркози, зависи от решението на съда. Освен намесата в личния живот на бившия президент редица политици виждат в тях потенциална заплаха за националната сигурност. Според тях разшифровките може да съдържат държавна тайна. Ако публикациите не бъдат забранени, може да се предположи, че за Саркози предстоят седмици и дори месеци, изпълнени с неприятни новини. Което със сигурност ще навреди на имиджа му, който вече пострада заради антикорупционните разследвания. И дори да му попречи да участва в президентските избори през 2017-а, каквито са амбициите на политика.
