След месеци на обсъждания, купища противоречиви данни и неспирни препирни между бившите и сегашните управляващи окончателното разпределение на европейските милиарди до 2020 г. най-сетен е факт. В последна сметка страната ще разполага с над 7.4 млрд. евро по седемте оперативни програми. Сумата е със 750 млн. евро по-голяма от тази за миналия програмен период от 2007-а до 2013-а, което показва, че апокалиптичните изявления на вицепремиера Зинаида Златанова в началото на мандата й за драстично орязан европейски бюджет са били евтина политическа заигравка.
В желанието си да вмени вина на предшествениците си Златанова твърдеше, че в следващите седем години България ще разполага с едва 6.257 млрд. евро. Стигна се дори дотам, че в проекта на Споразумението за партньорство с ЕС през август 2013-а именно тази сума бе разпределена между отделните програми. Зад това „стопяване“ на парите сега съвсем ясно лъсва един политически трик – от цялата сума са били извадени средствата за техническа помощ и задължителният резерв, а задължителната инфлационна надбавка просто е била пренебрегната. В резултат на това обаче бяха загубени няколко месеца при преговорите с Брюксел, поради което усвояването на бленуваните милиарди ще може да започне едва в края на тази година. С други думи, в най-добрия случай 2014-а ще е кажи-речи нулева. И кому беше нужно всичко това? Нито Златанова спечели нещо, нито предшествениците й загубиха…
Сега се очаква финалният вариант на Споразумението за партньорство да бъде изпратен за одобрение в Еврокомисията до края на март. Нормативната рамка, по която ще се харчат парите пък, според Златанова ще е готова до юни. Правителството вече публикува за обществено обсъждане основните постановления, свързани с изразходването на евросредствата – за отпускането на безвъзмездната финансова помощ, за комитетите за наблюдение на оперативните програми и за избора на изпълнителите. Както в. „БАНКЕРЪ“ писа, в голямата си част те не се различават от сегашните разпоредби, което предполага, че трудно може да очакваме по-успешен програмен период от предишния.
Иначе разпределението на парите показва, че за инфраструктурни проекти са заделени около 4.45 млрд. евро, което е почти колкото и през изминалия програмен период. Разликата е, че този път приоритетно ще се правят инвестиции в жп сектора, докато пътното строителство е на по-заден план. Останалите 2.96 млрд. евро отиват за администрацията, бизнеса, за образование, заетост и иновации. Сумата е с над 700 млн. евро повече в сравнение със сега, най-вече заради новата програма „Наука и образование“.
Най-съществена трансформация има при програмата за чиновниците „Добро управление“ – наследника на „Административен капацитет“. Нейният бюджет е орязан с 90 млн. евро по настояване на Европейската комисия, като парите са прехвърлени основно към „Човешки ресурси“ за мерки срещу безработицата.
С близо 50 млн. евро – до над 400 милиона, са увеличени и средствата по новия инструмент „Свързана Европа“, който е извън оперативните програми. Но това е популистки ход, тъй като нито едно евро от споменатите по тази инициатива не е отредено конкретно за България. Страната ще се състезава за тези пари наравно със съседите си и само добре подготвените и подадени в срок проекти ще спечелят.
За трансгранично сътрудничество ще може да разчитаме на 165 млн. евро, а за храна за бедните – на 104 млн. евро. Все още няма яснота какъв ще е бюджетът на програмата за рибарство и аквакултури. А Програмата за развитие на селските райони отново ще е „най-богата“, макар и след орязването на 600 млн. евро заради по-ниския бюджет по общата селскостопанска политика за всичките 28 държави членки. Тя ще разполага с 2.34 млрд. евро.
