Националната банка на Швейцария се закле и занапред да защитава тавана от 1.20 франка за едно евро, особено в условията на политическата несигурност, породена от конфликта между Русия и Украйна. Без промяна – между нула и 0.25% – остава и диапазонът, в който се движи базовата лихва на страната. Тези решения бяха взети на 20 март на редовното съвещание на борда на институцията, ръководен от банковия управител Томас Йордан.
Швейцарската централна банка въведе таван на местната към единната европейска валута в началото на септември 2011-а, за да защити икономиката от дефлация и от рецесия, след като паническото бягство на инвеститори в спасителния алпийски оазис по време на дълговата криза в еврозоната почти изравни франка и еврото. В момента светът отново е в криза, този път политическа, която много лесно може да прерасне и в икономическа, ако се приложат подготвяните санкции срещу Москва след присъединяването на Крим към Русия.
Швейцарската парична единица
се търгуваше в диапазона между 1.21 и 1.24 франка за едно евро през последните седем месеца. В момента котировката е близка до 1.22 франка за евро. Според валутни стратези швейцарските пари трябва да надхвърлят 1.30 франка за едно евро, за да „мотивират“ националната банка да премахне валутния таван. Проучване, осъществено от университета в Лихтенщайн, показва, че именно тази преграда е успяла да защити швейцарските износители. Според авторите на анализа без нея швейцарската валута би поскъпнала до 1.05 франка за едно евро през 2012-а.
Освен „кримската епопея“ допълнителен натиск върху Берн оказва и имиграцията в страната, за чието ограничаване гласуваха 50.3% от швейцарците на референдума по темата на 9 февруари. Имигрантите , според доста проучвания, са играли ключова роля в подкрепа на вътрешното потребление и въведените квоти биха могли да потиснат растежа. Друг повод за безпокойство на централните банкери е щедрата парична политика, която поддържа ниски лихвите за покупка на жилища със заем. Ръстът на ипотечното кредитиране в Швейцария е бил по-висок от икономическия растеж и между 2008-а и 2013-а цените на апартаментите са скочили с 25 процента.
Засега случващото се на жилищния пазар не тревожи националната банка на страната. Екипът й прогнозира стагнация на потребителските цени през тази година, 0.4% ръст през следващата и 1% годишна инфлация през 2016-а.
Инфлацията в еврозоната
неочаквано се е охладила през февруари и дава мотив на Европейската централна банка да продължи битката с призрака на дефлацията. Потребителските цени в общността са се повишили с 0.7% годишно след 0.8% през януари. Така дефлацията остава под 1% за пети пореден месец. Базовата й съставка, в която не влизат цените на стоките с високи колебания (каквито са енергията, алкохола и цигарите), е била 1% през февруари срещу 0.8% през януари, което може да е успокоение, но слабо за европейските централни банкери.
Същевременно доверието на германските институционални инвеститори и анализатори е паднало през март до най-ниското си равнище за от август 2013-а досега. Това се дължи на политическата несигурност в Украйна, която заплашва да забави подема на еврорегиона. Индексът ZEWна Центъра за европейски икономически проучвания в Манхайм, който следи инвеститорските настроения, е паднал до 46.6 пункта през този месец срещу 55.7 през миналия.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата беше спокоен. Средният дневен валутен оборот бе в размер на 1611 млн. евро (3150 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 1.6% дял от купената и продадена валута.
