С безпрецедентен фалстарт започна петгодишния си мандат органът, от който се очаква в невероятно кратки срокове да подготви гласуването за български представители в Европейски парламент през май. Новата Централна избирателна комисия стана жертва на поредните партийни игри за надмощие, а членовете й бяха избрани след грандиозен скандал в четвъртък (20 март).
Близо седмица Народното събрание и президентът Росен Плевнелиев си прехвърляха отговорността за квотното разпределение на партийните представители в състава на комисията и в крайна сметка, тя остана без заместник-председател от ГЕРБ и ще работи с 18 вместо с 19 членове. С този глас по-малко изборната администрация се озова в правна безтегловност, поставяйки под въпрос не само дейността си като държавен орган, но и цялата организация на предстоящия евровот през май.
След петчасови дебати в четвъртък (20 март) с пълно мнозинство, но без гласовете на опозицията, народните представители избраха за председател на комисията изпълнителния директор на Института за модерна политика (ИМП) Ивилина Алексиева, издигната от „Коалиция за България“ и още 14 неправителствени организации. Номинацията на бившия конституционен съдия Маргарита Златарева, предложена от ГЕРБ, очаквано бе отхвърлена, но изненадващо не получи подкрепата на мнозинството за място сред заместниците на Алексиева. Така комисията остана само с един заместник-председател в лицето на дългогодишния член от квотата на „Атака“ Мария Мусорлиева. За секретар пък бе избрана Севинч Солакова, която и досега заемаше същия пост с мандата на ДПС.
Споровете за състава на ЦИК започнаха с размяна на математически формули и изчисления между управляващи и опозиция, но прераснаха в истинска война, когато се стигна до разпределението на партийните квоти в състава на комисията. ГЕРБ не отстъпи от мнението, че има право на допълнителна бройка в изборната администрация, като изчисляваше квотата си върху 17 от общо 19-те членове на ЦИК, изключвайки от сметките само двамата представители, които се излъчват от извънпарламентарните партии с депутати в Европейския парламент (НДСВ и Синята коалиция). Според тази „математика“ хората на Бойко Борисов би трябвало да имат общо седем души в изборния орган, „Коалиция за България“ – шест, а ДПС и „Атака“ – по двама. В отговор БСП и ДПС размахаха своя формула, в която обаче участват само 13 от 19-те членове на комисията, защото не се броят четиримата представители на ръководството (председател, двама заместник-председатели и секретар). Според управляващите ГЕРБ би трябвало да получи същия брой представители като „Коалиция за България“ (тоест шест), а ДПС да увеличи хората си с един.
„Каква е тая баталия за един член? Какво толкова ще правят представителите на ГЕРБ в ЦИК?“, ядоса се в разгара на дебатите главният виновник за новите изборни правила Мая Манолова, но не посмя да издаде причината за разправиите. Истината е, че с допълнителния глас опозицията получава блокираща квота в състава на ЦИК, с която ще може самостоятелно да спира всички нейни решения. По закон комисията се произнася с мнозинство от 2/3,или общо 13 гласа, и за целта ще е необходим един от седемте гласа на ГЕРБ. В случай че опозицията остане с шестима представители в ЦИК, „саботажът“ ще е трудно осъществим без помощта на „Атака“, НДСВ или Реформаторския блок (който попълва квотата на Синята коалиция). Затова единодушието по въпроса за квотите се оказа загубена кауза.
Накрая се обезсмислиха и петчасовите дебати, защото точно преди мнозинството да наложи волята си в пленарната зала, стана ясно, че държавният глава вече го е изпреварил. Новината, че Плевнелиев е назначил с указ членовете на избирателната комисия, при това съобразявайки се с разпределението на ГЕРБ, прекъсна гласуването, с което депутатите избраха Ивилина Алексиева за председател и отхвърлиха кандидатурата на Маргарита Златарева. След 30-минутна почивка управляващите вече имаха нова стратегия и безмилостно наказаха герберите.
„Указът на президента е в абсолютно грубо нарушение на Изборния кодекс и на тази пропорция, защото президентът на републиката взе от ДПС, за да даде на ГЕРБ“, възмути се от парламентарната трибуна Лютви Местан, а колегите му единодушно решиха да върнат „откраднатата“ бройка, като не приеха номинацията на Златарева за заместник-председател. По този начин изравниха силите в състава на ЦИК, но поставиха колективния орган в безспорен цайтнот.
Наистина избирателната комисия може да изпълнява ангажиментите си и с 18 души в състава, защото отсъстващият глас няма да повлияе нито на свикването на заседания (което става с половината от присъстващите членове), нито на вземането на решения (за които е необходимо мнозинство от 2/3). Освен това никъде в кодекса не е посочено, че всички парламентарно представени партии трябва да имат свой човек в ръководството. По отношение на закона обаче ЦИК не би могла да функционира с човек по-малко, тъй като нарушава Избирателния кодекс, в който изрично е записано, че се състои от 19 души. Затова Народното събрание вероятно ще се събере отново, за да запълни пропуска. Според регламента в ръководството на ЦИК не може да има двама представители от една и съща партия или коалиция, затова липсващият заместник-председател може да бъде предложен единствено от ГЕРБ. Крайните срокове за издигане на кандидатури обаче отдавна изтекоха и не е ясно на какво основание опозицията ще се възползва от правото си да попълни състава на ЦИК.
Управляващите, разбира се, нямат интерес ГЕРБ да навакса липсващата бройка, и не само ще саботират повторното издигане на заместник-председател, но и планират да обжалват указа на президента. По този начин се надяват да върнат процеса в самото му начало и отново да гласуват ръководството на ЦИК, но след като „спуснат“ на държавния глава собственото си разпределение за останалите членове. Според някои юристи решенията на Народното събрание нямат задължителен характер за президентската институция, а ако не фигурират изрично в Изборния кодекс, ще се считат за дописване на закона, което автоматично ги прави невалидни. Затова е излишно БСП и ДПС да си губят времето с жалби до Конституционния съд. Други прависти обаче твърдят, че депутатите имат право да обжалват и да „насочат“ президента към правилното разпределение. Цялото упражнение обаче може да се окаже излишно, защото от ГЕРБ вече обявиха намерението си да оспорят заседанието и всички гласувания на депутатите от четвъртък, за да се проведат нови, които да не противоречат нито на Изборния кодекс, нито на правилника за работа на Народното събрание.
Ако всичко това се случи, новата Централна избирателна комисия няма да може да встъпи в длъжност навреме, за да изпълни по-важните си ангажименти по организирането на предстоящия евровот. В оплетената ситуация подготовката на изборите би могла да се поеме от сега действащата комисия, но гласуваният нов състав на практика я разпуска, а страната ни се оказва с напълно блокирана изборна администрация. И докато всички в държавата изясняват кой и как ще организира европейските избори през май, току-виж България се оказала единствената държава в общността без свои представители в Брюксел.
