„Не били компютри, а компоти. И не сме ги внесли, а изнесли“. Тази крилата фраза от все по-далечното социалистическо минало, напълно приляга на различните спекулации, които се сипят по медиите във връзка с конфликтния случай с фирмата „Мадара Юръп“, претендент да строи хотелски комплекс в местността „Кара дере“. Екологичните организации скочиха срещу този проект с мотива, че това е единствената останала девствена територия на черноморското ни крайбрежие, която на всичкото отгоре влиза в „Натура 2000“. И веднага тръгнаха версиите, кои всъщност български бизнес интереси стоели зад това поредно посегателство върху нашата природа. Последният сценарий, съшит с бели конци, бе лансиран от съпредседателя на политическа партия „Зелените“ Петко Ковачев. Според негово изказване цитирано в сайта на „bTV“ фирмата „Мадара Юръп“ била свързана с Корпоративна банка чрез един изпълнителните си директори. И тук се намесва името на един банкер от близкото минало – Людмил Гачев. Разбира се, ръководството на Корпоративна банка излезе веднага с официално прессъобщение, в което опроверга тази свързаност. И то напълно основателно. Защото съпредседателят на „Зелените“ и медиите, които го отразяват, действат урболешката. Всъщност те „отразяват“ небивалиците на Ковачев, без въобще да го питат, по времето когато Гачев е бил член на съвета на директорите на Корпоративна банка, чия собственост е била банката и чии заповеди е изпълнявал.
И за да бъдат прекратени тези спекулации: кой с кого и кога е бил свързан, ще се върнем към историята на Корпоративна банка. Тя е създадена още по времето на социализма като дъщерно дружество на държавната БУЛБАНК и държавната Внешторгбанк. Гачев е назначен в съвета на директорите й като служител на БУЛБАНК и изпълнява нарежданията и защитава интересите именно на тази държавна банка. През 1995-а той става изпълнителен директор на „Байериш-Булгарише Ханделсбанк“, която също бе съвместно дъщерно дружество на БУЛБАНК и на Германската „Байерише Ханделсбанк“. През 1999-а все още държавната БУЛБАНК продава Корпоративна банка на частни инвеститори. Година по-късно нейни собственици стават фирмите на Цветан Василев, но по това време Гачев отдавна е забравил, че е бил в борда на тази финансова структура. Той е изпълнителен директор на „Байериш-Булгарише Ханделсбанк“, която пак през 1999-а държавната БУЛБАНК продава на другия акционер в нея – германската „Байерише Ханделсбанк“. По-нататък Гачев става изпълнителен директор на българската „Ейч Ви Би Банк“, собственост на германската „Хипоферайнсбанк“. Същата тази „Ейч Ви Би Банк“ пък купува през 2003-а българската „Биохим“. След като „БИОХИМ“ е погълната от „УниКредит Булбанк“, Гачев, който е един от най-опитните финансисти, се занимава с различни проекти. Бил е съветник на австрийската „Хипоинвестмънтбанк“, която през 2008-а поиска заедно с българската „Алфа Финанс“ на Иво Прокопиев да създаде кредитна институция в България, но не получи лиценз от БНБ.
Сега Гачев е поканен от английските акционери на „Мадара Юръп“ за независим мениджър във фирмата. И това по никакъв начин не означава, че в нея имат участие сегашната Корпоративна банка на Цветан Василев. И в името на някакви странни интереси те се опитват да спекулират както с фактите, така и с професионално минало на един финансов специалист. Както и да намесва голяма кредитна институция в сценарии, с които тя няма нищо общо. Е, ако това не е манипулация, какво е?
