Ако досега не сме говорили на един език, то трябва да започнем да говорим на един език. Това намерение обяви министърът на образованието и науката Анелия Клисарова на конференция "Образование и бизнес – на един език ли говорят теорията и практиката", организарана от медийна група "Bulgaria On Air". Тя наблегна на важността младите хора да получат онези умения, които са им необходими, за да започнат веднага работа след края на обучението си. Клисарова изтъкна, че бизнесът участва в образованието и науката на три етапа – средно, висше образование и научни изследвания. "С работодателите сме единодушни, че държавните изисквания ще бъдат спазвани", допълни тя.
"Не бива да правим наука самоцелно, защото само научни постижения, които могат да бъдат реализирани в практиката носят добавено стойност", посочи просветният министър. Тя сподели, че подготвят промени, спрямо които бизнесът ще има своя роля във функционирането на Фонда за научни изследвания.
"Бизнесът може би подцени важността на качествения човешки материал", посочи от своя страна зам.-председателят на БАН и ексминистър на образованието в служебното правителство проф. Николай Милошев. Според него обаче тази грешка вече е осъзната и за това говори организирането на подобни форуми.
"За изграждане и натрупване на материален ресурс са необходими няколко години, но за изграждането на човешки ресурс трябват много години целенасочена работа и търпение", сподели той.
„Проблемите са два – единият е с план приемът, а другият – с качеството на нивото на обучение, качеството на продукцията на образованието“, коментира от своя страна председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев. Според него причините се коренят в наличието на повече от 50 висши училища в България, университетската автономия и начинът, по който се избират ректорите на университетите. Велев изтъкна, че проблемите се коренят още от средното образование, където драстично е спаднало качеството на образование по математика и техническите науки. Друг проблем е, че техникумите са се превърнали в езикови гимназии.
"Пред висшето образование в България има редица опасности, но една от тях идва под натиска на бизнеса", коментира ректорът на ВУЗФ доц. д-р Григорий Вазов. Според него системата на висшето образование не си е свършила работата, ако бизнесът не е получил „конкретния човек“. Не искайте от университетите да създадат конкретния за определената корпоративна култура експерт“, обърна се той към бизнеса. Той изтъкна още, че университетите трябва да осмислят и начина на заплащане на преподавателите.
