Нетният обем на рекламния пазар у нас през 2013-а е 303.38 млн. лв., като е отчетен минимален спад от 0.7% спрямо предишната година. Въпреки че брутните обеми са скочили с над 10% – до 1.243 млрд. лв., парите реално не са се влели в медиите, защото те продават рекламното си пространство на четворно по-ниски цени от обявените по тарифа. Освен това ги „подплащат“ и с неограничено количество бонуси. Това отчетоха рекламистите на традиционния си годишен „Ад форум“.
Данните на „Пиеро-97“ и „ГАРБ“ показват, че 2013-а е била най-доходоносна за телевизиите, чиито брутни обеми от реклама са с 18 на сто по-високи, а нетните – с 2.5 на сто. Телевизията остава с най-голям дял от пазара – 185 млн. лева. Според директора на медия шоп „Пиеро 97“ Иво Цеков ръстът е резултат от обществените поръчки на общини и министерства, от европейските програми, както и от приноса на парламентарните избори миналото лято. А според Красимир Гергов, шеф на Българската асоциация на комуникационните агенции, ключовият генератор за увеличаването на тв рекламата е била кампанията за цифровизацията на телевизионния ефир. За нея държавата отпусна 19 млн. лева, а проектът бе реализиран от обединението ТиСиТивИ („Арчър айдиас“ и „Пиеро 97“).
„Ако трябва да обобщим – търговската реклама има лек спад, за разлика от държавната“, допълни Цеков.
Намаление с 8.2% има в брутните обеми на пресата, а при нетните – с 5%, които за 2013-а са 138.4 млн. лева. Рекламистите изтъкват, че старите проблеми в сектора не са претърпели никакво развитие: все още няма яснота за тиражите, засилва се продажбата на рекламни площи на дъмпингови цени при извънтарифни отстъпки, бонусни публикации и т.н. Това още повече аргументирало рекламодателите да изискват, пък и да постигат невероятно ниски рекламни цени, обобщиха от гилдията на рекламните агенции. Отчетено бе, че миналата година е била последна за два вестника – „Класа“ и „Анонс“, както и за списанията Casaviva (вече е приложение в Grazia), MAX, Abitarе. Въпреки това се очаква появата на нов вестник за пенсионерите, списание за родители и едно лайфстайлско издание.
Показателите за рекламните постъпления в радиото също са отрицателни – брутните числа са с 16% надолу, а нетните с 3.3 на сто надолу. На практика обаче няма данни за радиопазара, отбелязаха от „Пиеро 97“. През 2013-а само две радиостанции са били под мониторинг. Иначе радиоефирът също е повлиян от цифровизацията и парламентарните избори, но независимо от това при този комуникационен канал се забелязва тенденция на стабилизиране – прилагането на добри търговски похвати при реалистични цени и отстъпки, както и адекватно пазарно поведение към рекламните агенции и рекламодателите.
Като разочарованието на годината може да се определи интернет рекламата, която не оправда прогнозите за стремителен бум. Напротив, брутните обеми при нея са се свили с 13.3%, а нетните с 16.9 на сто и вече са 20 млн. лв., като не включват рекламата във Фейсбук и Гугъл.
„Интернет рекламата на практика не е намаляла, тя се е увеличила, но на друго място – в Гугъл и Фейсбук“, посочи Красимир Гергов и неговото мнение е, че тази тенденция ще се увеличава. По данни на „Пиеро 97“ рекламата през Фейсбук и Гугъл възлиза на около 22-23 млн. лева. Рекламистите обясняват, че първите шест месеца на 2013-а са били по-доходоносни за българските онлайн медии, но през второто полугодие е задухал „вятърът на промяната“ и нещата са тръгнали надолу. А последните три месеца от годината, традиционно най-силните, доказали, че на рекламния пазар вече нямало нищо сигурно и че рекламодателите могат да променят решенията и договореностите във всеки един момент.
За изненада на гилдията има увеличение на брутните обеми на външната реклама с 2.6%, както и на нетните й стойности с 2.3 на сто. Основната причина е желанието на рекламодателите да използват нестандартни и високотехнологични комуникации като дигитални билбордове и екрани. Неслучайно пазарът на мобилна реклама и през 2013-а расте с темпове, изпреварващи в пъти всички останали канали. Все повече компании я предпочитат. Съдейки по официалните данни от края на 2013-а (на Google Consumer Barometer), в България има 2.05 млн. притежатели на смартфони и 590 хил. на таблети. Това означава, че от българското население в активна възраст, което е около 3.4 млн., над 60% е „мобилизирано“.
„От началото на тази година вече има 10% спад на рекламните постъпления в медиите“, оповести Гергов. Въпреки това той очаква спадът да бъде компенсиран и 2014-а да завърши наравно с 2013-а, а в най-добрия случай с ръст от 2 на сто.
Докато рекламистите отчитаха предишната година, СЕМ призова телевизиите и рекламния бранш да ограничат натуралистичните реклами по време на вечеря. В превод – чрез саморегулация да изчистят ефира от клипове за дамски превръзки, за препарати, както и тези, в които се отделят газове, граждани се оплакват от хемороиди или плюят кръв. „Явно трябва да въведем и специални часове за хранене“, пошегува се медийният надзорник Иво Атанасов. А според шефа на СЕМ доц. Георги Лозанов, който само ден преди това единодушно бе преизбран за пети път за председател на надзорния орган, ставало дума за времето между 19 и 21 часа. Той цитира и едно от писмата, което лично е получил от зрител: „Моля ви в името на българския народ да забраните рекламите на цистит и гъбички, защото в противен случай скоро ще трябва да се рекламират и лекарства срещу умствено увреждане, причинено от тях“.
Намеренията на СЕМ бяха коментирани разностранно в интернет. Някои например смятат, че за вечеря – може, а за закуска – не може да се забранят рекламите за лекове срещу гъбички и диария.
