Украински деца идват на летни лагери у нас вместо в Крим. От туристическият бранш дори очакват недостиг на леглова база в този тесен сегмент. Това обявиха на пресконференция от Българския съюз по балнеология и спа туризъм (БСБСА).
"След референдума в Крим и преминаването му към територията на Русия, украински деца с организирани лагери в Крим сега усилено търсят възможност да се пренасочат към България", каза членът на управителния съвет на БСБСА Иван Лесев . Въпреки тежката ситуация в Украйна не се очакват отлив на туристи през този сезон, защото резервациите вече са направени и платени. По информация на съюза обаче потокът на украински туристи в морските курорти през 2015 г. вероятно ще намалее.
Лесев изрази и очакванията на бранша през предстоящите великденски празници: "Българските спа хотели се съобразяват с пазара и цените, на които се предлага престоят и програмите в центровете са адекватни. Считам, че българският потребител няма да похарчи повече пари, отколкото ако отидат в чужбина". От съюза допълниха още, че цените в четири и пет звездни спа хотели започнат от 40 лв. за нощувка и закуска.
Интересното в спа сферата е, че тази година за първи път се организира конкурс за иновации в областта на медикъл СПА и СПА туризма. Пилотното издание е затворено за членове на съюза и общини, заети в областта. Намеренията обаче са наградите да станат ежегодни и да се отворят за целия сектор. Целта на отличията е да се обмени ноу-хау и добри практики между участниците. Категориите в конкурса са общо седем. Наградените пък получават право да кандидатстват за Европейските награди за иновации на Европейската СПА асоциация. Сред победителите например по критерий "Иновативна спа дестинация " е община Поморие. Призовете ще бъдат връчени по време на Годишния конгрес на Българския съюз по балнеология и спа туризъм, който ще се проведе в края на май месец. От съюза дори имат намерение да регистрират наградите в Патентно ведомство.
Според съюза е необходимо да се популяризира българският спа сектор като туристическа дестинация на международно ниво. Освен това обаче държавата трябва да разпространи този вид ваканционна дейност и на вътрешния пазар. Рекламата, която трябва да насърчи чуждестранните туристи към българските центрове, според заместник-председателят на УС на съюза Сийка Кацарова трябва да е индивидуално насочена към потребителите на съответните услуги.
"Имаме намерение да инициираме специален закон за насърчаване на инвестициите в балнео , спа и уелнес. Според информацията, която ни даде министър Ботев, именно това е секторът с най-голям потенциал за развитие", обяви Кацарова. Тя допълни, че спа хотелите в цялата страна, включително дневните центрове, са около 100. Средната им годишна заетост пък е 60%. Във връзка с регулирането на сектора ще се наложи сертифициране на всички заведения и само тези, които го получат, ще имат правото да слагат в наименованието на хотела "СПА".
Знакът за качество предполага изграждане на имидж и по-голям потенциален пазар. До момента само шест хотела са получили сертификат доброволно. Документът се издава от Европейската СПА асоциация, а процедурата е на стойност между 3 и 5 хил. евро.
"На фона на една инвестиция това не са милиони. За мен, като експерт, една такава сума няма да върне инвеститор, който иска да се тества и да бъде сериозно представен", коментира Кацарова. Тя допълни още, че критериите са много високи, като в тях дори влиза образованието на кадрите. Така например дипломите на заетите трябва да са от акредитирано учебно заведение, а не от курс.
Мая Иванова
