Гоа (на английски Goa) е най-малкият по площ щат (от общо 29) в Индия – седмата по големина страна в света и втора по население. Намира се на океанското крайбрежие на Западна Индия. Площта на щата е от 3702 кв. км, а жителите му са 1 457 723 души по данни от 2011-а. Индусите са преобладаващата религиозна група, като 65.8% от местните изповядват това вярване. Християни (предимно католици) са 26.7% от жителите на щата, а 6.8% от тях са мюсюлмани (живеят предимно в селските райони).
Гоа е била близо 450 години португалска колония – до декември 1961 г., когато щатът е бил присъединен към Индия. На това се дължи и силното португалско и в частност силното католическо влияние в тази част на азиатската страна. Столицата е град Панаджи, разположен в устието на река Мандови при вливането й в Арабско море, а най-голям град – Васко-да-Гама. Той е наречен така в чест на великия португалски мореплавател, който е първият европеец стъпил в Индия през 1498 г. и достигнал до тази земя по море. Дължината на бреговата линия на Гоа, която е 101 км, е назъбена от устията на много реки.
Климатът в щата е тропически и се определя от мусоните, сезонно проявяващи се ветрове, характерни за южните крайбрежни зони на Азия и северните на Австралия.
Първият европеец, стъпил в Гоа откъм морето, бил Афонсу д’Албукерки, който завоювал територията през 1510 година. Старият град Гоа става столица на Португалска Индия, която се управлява от губернатора Афонсу д’Албукерки. Васко да Гама бил следващият губернатор и е умрял в Гоа. Управляваните оттук земи се простират от африканския Момбаса до китайския Макао. По това време започва златният век за Гоа. Макар колонизаторите да поощрявали смесените бракове, католическата вяра била налагана твърдо и постоянно – не на последно място и благодарение на усилията на инквизицията. През XVII век начело на йезуитската мисия в Гоа застава Антониу де Андраде, първият европеец, който пресякъл Хималаите и достигнал до Тибет.
Старият град Гоа бил провъзгласен за "град на църквите", тъй като архитектурната им красота превъзхождала тази на всички християнски храмове в Далечния изток. Часовниковата кула Св. Екатерина е първата португалска църква, построена в Гоа през 1510-1511 година. Всички те са построени в индо-португалския архитектурен стил, оформил се по време на португалската експансия (1510-1961 г.) като сливане на класическите европейски модели, традиционно индийски материали и техники. През XVII век Старият град Гоа бил наричан "Златният Гоа", "Лисабон на Изтока" и "Източният Рим".
В продължение на целия XVI век португалските крале поддържат плановете си за използване на Гоа като плацдарм за покоряване на цялата Индия или, в краен случай, крайбрежните й райони. Първата цел на тяхната експанзия била крепостта Диу, но всички нападения през 1509, 1521 и 1531 г. били отбити. В 1535-а махараджата сам предал Диу в ръцете на португалците срещу обещанието им за помощ в борбата срещу настъпващите моголи. През 1558-59 г. португалците овладели и град Даман на противоположния бряг на залива, като по този начин можели да предотвратят влизането в залива на кораби на други европейски държави.
Разцветът на Гоа приключил в края на XVII век, когато португалския торговски монопол в Индийския океан бил прекъснат от появата на холандците и англичаните. В следващите години техните владения оградили Гоа от всички страни, а неговото влияние продължавало да спада. Голяма част от великолепните по-рано обществени здания започнали да се рушат, особено след като губернаторът се преместил в новата столица Панаджи. Независимо от това, Старият град Гоа останал духовна метрополия на цялото римско-католическо население на Индия. Неговите постройки от колониалния период са включени в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. По време на Наполеоновите войни Гоа преминал в ръцете на англичаните.
През декември 1961 г. Гоа бил окупиран от индийски войски и обявен за "съюзна територия" заедно с Даман и Диу. Португалия признала суверенитета на Индия над Гоа едва след революцията на "червените карамфили" през 1974 г., когато е свален диктатора Салазар. Щат Гоа бил изваден от положението си на съюзна територия през 1987 година.
В края на 60-те години на 20 век щата Гоа бил залят от голям брой хипита. Много от тях впоследствие даже се заселили по тези места. Гоа е място за "поклонение" на феновете на гоа-транс – направление в съвременната електронна музика, зародила се в края на 80-те години в провинция Гоа, от целия свят. Гоа се ползва и с голяма популярност сред руските туристи.
