Поправката „Кадиев – Анастасов“, която въвежда лихвен таван в проектозакона за потребителският кредит, подейства зашеметяващо на представителите на фирмите за бързи заеми. В четвъртък, 3 април, те дадоха специална пресконференция, на която присъстваха шефовете на няколко големи компании като „Изи Кредит“, „Кеш Кредит“, „Кредисимо“ и „Креди Хелп“. Ако трябва да обобщим изказванията им, те се свеждаха до няколко твърдения: лихвеният таван ще унищожи индустрия с активи за 1.8 млрд. лв., която предоставя финансиране на стотици хиляди хора, отхвърляни от банките. Освен това поправката щяла да остави без работа хиляди служители на въпросните фирми и да лиши бюджета от десетки милиони левове данъци.
„Във финансовата екосистема на България най-високо стоят банките, които кредитират хората с високи и средни доходи и с нисък рисков профил. Под тях са т. нар. небанкови финансови институции, които обслужват хората с по-висок рисков профил и с доходи, които се получават на ръка или са недостатъчни, за да им бъде разрешен банков заем. Най-отдолу са заложните къщи и черният пазар. Ако бъде въведен таван върху лихвите, цялото това средно ниво в „екосистемата“ ще бъде заличено. Хората, които са ползвали заеми от небанковите финансови институции, няма да могат да отидат при банките, защото не отговарят на техните условия. И логично ще бъдат принудени да се обърнат към заложните къщи и нелегитимните лихвари“, каза Спас Неделчев, управител на „Изи Кредит“. Според него, ако таванът бъде въведен, депутатите, вместо да изпишат вежди, ще извадят очи, защото ще върнат времената на мутрите.
Управителят на „Креди Хелп“ Здравко Иванов потвърди, че ограничението на лихвите ще принуди много фирми да излязат от пазара, което ще остави няколко хиляди техни клиенти без финансиране. „Това крие опасности за социалния мир, защото когато тези хора няма откъде да вземат бързо средства, за да си купят лекарства или да си поправят колата, нищо чудно някои от тях да стигнат до крайности и насилие – обири, грабежи, кражби“, сгъсти боите Иванов.
Цитиран бе анализ на небанковия финансов сектор в Европейския съюз, поръчан от Европейската комисия, който изследва влиянието на лихвените тавани върху пазара. Проучването показвало, че навсякъде, където са били въведени такива тавани, това е довело до свиването на финансовите услуги за гражданите.
„Ние искаме да има регулатор, който да въведе ясни и точни правила за всички играчи на пазара и строго да наблюдава за спазването им, така че клиентите да могат да съпоставят условията на продуктите и да изберат най-добрия за тях. При този таван обаче фирмите ще са принудени да прибегнат към различни методи за компенсиране на наложената им ниска цена, което ще направи условията по продуктите им несъпоставими“, каза управителят на „Кеш Кредит“ Костадин Атанасов.
На фона на всички тези обяснения на шефовете на компаниите за бързи кредити изплува картината на съсипани длъжници, които са принудени да погасяват дългове с по 400-500% лихва. И тъй като не са в състояние да ги плащат, са доведени до пълна съсипия.
Истината е, че до момента дружествата за бързи кредити не бяха надзиравани от когото и да било. Те бяха само на регистрационен режим при БНБ и към тях имаше изискване по всяко време да разполагат с капитал, поне 250 хил. лева. Но същите тези дружества не бяха подчинени на нито едно изискване по Закона за потребителските кредити, защото те се отнасяха за заеми над 400 лева. Но повечето от тези компании дават бързи заеми – не само до 399 лв., а доста по-големи.
Твърдението на бранша, че повечето им клиенти вземат заем до 400 лв. за не повече от месец, защото знаят, че могат да върнат в този срок главницата плюс още 100 лв. лихва, може би е вярно. Но е вярно и че мнозина вземат далеч по-високи кредити с ненормално високи лихви при това за три-четири или 5 години. Тази неудобна статистика въпросните господа премълчаха.
Какво става, когато заплатата на въпросния клиент се забави месец-два-три, че и повече. Той просто влиза в просрочие и когато получи заплатата си, вече трябва да върне не 400 лв., плюс 100 лв. лихва, а 400 лв., плюс натрупаните за периода няколко пъти по 100 лв., плюс наказателни такси. И тогава длъжникът се вижда в чудо. Ето заради такива случаи хората скочиха срещу фирмите за бързи кредити и депутатите се принудиха да предложат законови ограничения за дейността им.
Атанас Кацарчев, бивш заместник-министър на финансите и данъчен консултант.
„Новина!
Мутрите с бели якички заплашват да облекат анцузи и да се въоръжат с бухалки – от бранша на ЛИХВАРИТЕ предупреждават, че ниските лихви са опасни за вашето здраве!
То бива демагогия и безочие, ама то няма край, това за пореден път в новата ни история показва, че държавата няма авторитет и всеки с малко повече пари може да си пазарува политици и да си прави каквото иска.
Ако имаше държава на място – първо нямаше да има толкова много бедни, второ държавата щеше да има авторитет, а не към нея да се отправят заплахи от рода на: няма да плащаме данъци и ще сме нелегални, защото не можете да ни хванете, защото сте корумпирани, трето – там, където законите са само на хартия, властта е на мафията.
А народът е длъжен да плаща данъци, но няма кой да го защити“.
